Поредният компактдиск на кавалджията Теодосий Спасов - необикновено явление в музикално-изпълнителското изкуство, е еманация на любовта към музиката и към импровизацията. Същевременно братименето означава духовна близост между хора със сродни души, вкусове, морал и естетически възгледи. Затова кавалджията-виртуоз и импровизатор е събрал в едно записи направени от 1983 до 1998 година, по различни случаи, с различни приятели от кръга, в който той винаги се е чувствал като равноправен член на едно голямо семейство музиканти, поети и художници. Някои от творбите са авторски, тъй като Спасов е отдавна известен и с композициите ... |
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур ... |
|
|
|
Българският музикален фолклор се радва на сериозен интерес по света. В много страни концертите на български ансамбли се посрещат с овации, а в немалко от тях се създават и състави, в които се изучава и изпълнява българска народна музика. Ние вече ви представихме два: оркестър „Тополово” от Франция (GD 148) и „Балкан транзит” от Дания (GD 311). Допълваме поредицата с великолепните записи на холандския ансамбъл „Чубрица”. ... |
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
Три гласовити певици /Христина Лютова, Вергиния Овчарова и Мариана Павлова/ променят представата ни за възможностите на женските гласове: дълбоки, тембристи, овладени до съвършенство алти. Всяка една от тях е изявена солова изпълнителка, с богат автентичен репертоар. А обединявайки гласове и песни, те сякаш потвръждават легендата за митичния Орфей, роден в Родопа планина. Родопските песни са волни, спокойни в характерната само за тази област пентатоника, с преобладаваща любовна тематика. Певиците от Каба трио “Родопея” най-добре илюстрират песенния фолклор от своя роден край. Намесата на композиторите само е подчертала ... |
|
Христина Лютова, Вергиния Овчарова,Мариана Павлова След успеха на първата програма на Каба трио “Родопея” (GD 183), Музикална къща Gega New издаде и втори албум. Отново звучат родопски песни от репертоара на трите певици, но този път преработени не само за трио а’капела, а и със съпровод на инструментална група. Особено интересни са песните от Стефан Драгостинов, в които удивителните вокални възможности на триото са показани в целия им диапазон. Красивите алти на триото се доближават по тембър до родопската каба гайда. Затова и толкова завладяващо звучат и тези песни, които са записани автентично (едногласно) в унисон с ... |
|
Мария Кехайова, тя пее така, че хората я обичат. Обичат я и млади и стари, а какво по-добро от това да си любимка на няколко поколения. Започне ли да пее родопски песни веднага усещаш, че е родопчанка, но голямата й любов към тракийската песен е изразена в албума й чрез песните на голямата и неповторима Недялка Керанова. Мария Кехайова избира най-трудния път за една певица - сватби, събори, заведения. Всеки ден и всяка нощ тя пее. Богатият й репертоар от песни не е случаен. Мария е дъщеря на известната в близкото минало певица Шинка Чотрева. Красива, добра, знаеща и можеща - такава я познават хората. Репертоарът в албума & ... |
|
В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./ Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгостиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно ... |
|
Оркестър Родопски солисти е създаден през 1991г. от ръководителя си Константин Джигошев. Оркестърът е участвал в много фестивали в страната и чужбина. В Стамболово през 1996 и 1998г. оркестърът печели два пъти втора награда. През 1995г. излиза първия албум на Родопски солисти. До момента оркестърът има четири албума, които съдържат предимно песни от Родопската фолклорна област. В Родопски солисти са участвали музиканти - виртуози от цялата страна като: Недко Богданов, Божидар Смилянов, Васил Юруков, Иван Пичуров, Манол Кушлев, Димитър Христов, Петър Миланов и други. Солисти на оркестъра са били: Величка Тодорова, Цонка ... |
|
|
|
|