Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур&# ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
|
Колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър и гайда . Обогатяваме я с един древен инструмент - гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа. ... |
|
|
Българската инструментална фолклорна традиция включва много и разнообразни инструменти. Разпространението им е различно в различните фолклорни области, особено днес, когато част от тях са заменени с т. нар. “модерни” инструменти. Наред със старинните, те също вече са част от българския музикален фолклор. Именно това разнообразие провокира “ГЕГА НЮ” да започне издаването на поредица от програми “МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ”, която да представи всеки един от тези инструменти. Първата програма е посветена на тамбурата, представена от най-големия майстор на този инструмент – Румен Сираков. А сега пред вас е следващото ... |
|
|
След представянето на тамбурата, зурната и гайдата (GD 278, GD 276, GD 106), поредицата продължава с хора и ръченици за духов оркестър. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник! Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
|
|
|
Четвъртият самостоятелен албум на оркестър "Плам" е със заглавие “Край Дунава”. Музиката в него е изцяло авторска и е представител на различни фолклорни области. Заглавната песен е северняшка, с леко румънско звучене. В нея гост-музикант е Паус Станга, виртуозен акордеонист, един от най-известните в Румъния. ... |
