Настоящият компактдиск е продължение на целенасоченото развитие на една от основните репертоарни линии в продукцията на “Гега Ню” - литургичната музика в изпълнение на български певци и състави. Същевременно това е третият от поредицата компактдискове със записи на световно прочутият български оперен певец Никола Гюзелев, представен тук и като интерпретатор на източноправославни песнопения. Област в която, след великият Борис Христов, досега български певец не е правил опит да се изяви. Толкова по-значимо е постижението на Гюзелев който демонстрира и отношение, и умения, и главното - пълноценно вникване в музикално- ... |
|
В историята на българското оперно изпълнителско изкуство от втората половина на ХХ век сопраното Лиляна Барева остава не само с великолепните си превъплъщения, но и като стилен и изискан камерен изпълнител. Възпитаничка на прочутата проф. Людмила Прокопова, тя има шанса да започне творческия си път през 1943 г. в Столичния художествен оперетен театър след оспорван конкурс. Три години по-късно (1946) вече е част от трупата на Софийската опера, отново след тежък конкурс и нейният дебют е Виолета Валери в "Травиата" - върхова роля в оперната ѝ кариера, изпята в 200 спектакъла основно в Операта. Тогава ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Седемнадесет арии подбрани не само от репертоара, но и измежду най-прочутите оперни откъси за бас, записва през 1996 г. Никола Гюзелев. Седемнадесетото число е свързано с рождения ден на големия певец, а записите са в годината на неговото шестдесетилетие. Така се осъществи началото на една оперна поредица с Никола Гюзелев. Компактдискът представя не само неговият широк репертоарен но и изпълнителски спектър и дава представа за отличната гласова форма, майсторството, техниката и музикалността на певеца, прочут с удивителната си жизненост, музикантска памет, любознателност и стилова култура. Любими арии като: Захария от “ ... |
|
Музикална къща “Гега Ню” представя акордеониста ПЕТЪР РАЛЧЕВ - изявен виртуоз не само в областта на народната, но и на класическата музика. Още като ученик e отличен на Конкурса за млади музиканти в Чирпан, а малко по-късно получава специална награда на международния конкурс в Клингентал – Германия. Заедно с цигуларя Георги Янев основават оркестър “Орфей”. Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи фолк и джаз музиканти (Иво Папазов, Делчо Митев, Стоян Янкулов и др.). Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка, а Франсоа Билар и Дидие Русен го включват в книгата “История на ... |
|
Записана е една от най-значимите композиции на Петър Динев - личност с големи заслуги за съхранението и изследването на средновековната българска музика. Като музиковед и педагог П. Динев се посвещава на източно-православната музика; години наред работи върху “превеждането” на църковните невмени знаци на съвременното нотно линейно писмо, с което дава възможност да се включат в практиката ред литургични произведения от първите столетия на християнството в България. Записаните песнопения са композиторски разработки на старинни източно-църковни напеви, направени с майсторство и вдъхновение. В сплитането на гласовете и ... |
|
|
|
|
|
Опера и източноправославни песнопения - това съчетание в едно издание е показателно за творческите интереси на големия български бас Никола Гюзелев (1936 - 2014). Безспорна е рядката дарба на певеца да се "потопи" в стила и жанра, постигайки цялостно художествено въздействие. Той притежава умението да доведе до съвършенство всяко произведение, всеки образ, постигайки пълно сливане с характерните особености на епохата. Специално за "Гега Ню" Никола Гюзелев реализира серия от записи на прочути солови партии, църковни песнопения и като партньор в дуети от опери на Верди. Многообразието на интерпретациите ... |
|
Дискът е част от серията "Българска класика" и съдържа разкази с веселите истории за Хитър Петър. ... |
|
Автор: Алексей Толстой. Музика: Петър Ступел. ... |
|
От Самюел Маршак и Петър Ступел. ... |
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |