Прочутият бас Никола Гюзелев пее заедно с младите и проспериращи певци Александрина Пендачанска и Владимир Стоянов дуети от най-обичаните и изпълнявани по световните сцени опери на Верди като “Дон Карлос”, “Риголето”, “Макбет”. Един все още непопулярен вид компактдиск с ансамблови откъси, предоставящ възможност да се опознае и оцени майсторството на певците от по-различен ракурс. В тези дуети проличава и музикалността на двойките изпълнители и умението им да координират и съчетават фрази, настроения, чувства, да извеждат характерното състояние на героите, изказващи се в едновременността на музикалното звучене. Раздираната ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Класическата музика е идеалната среда за успокоение, почивка и сън на вашето дете. Всяка мелодия в тази колекция може да отведе малките в света на сънищата. ... |
|
|
Емил Иванов отдавна е авторитетно име всред световния теноров елит. Кариерата си започва в Софийската опера, за да премине много скоро в състава на Виенската Щатсопера, в чиито афиш присъства и до днес. Виена, от своя страна, е трамплинът към най-големите сцени и фестивали на Европа и Америка, където многократно пее в Метрополитен опера. Емил Иванов покорява слушателите си със своя здрав, обемен тенор, и с блестящите си височини и красивият тембър. Има разнообразен репертоар, предимно с партии от опери на ХІХ век - Верди, Майербер, Масне, Бизе. Особено се открояват изпълненията му във “веристични” творби на Пучини, ... |
|
|
Първият компактдиск на сопраното Александрина Пендачанска издаден в България, съдържа осем арии подбрани от репертоара, с който певицата се прочу на световната оперна сцена. Естествено, в изминалите от записа години, Пендачанска прибави още редица нови роли в творческата си биография, но “Травиата” и “Евгени Онегин” - например, продължават да бъдат сред най-големите и сполуки. Певица с изключителна музикантска култура, с фин усет за стил и отлична техника, Пендачанска интерпретира особено ярко лиричните белкантови арии на Моцарт, Доницети, Белини, Росини. А дебютът и като оперна певица бе с голямата ария на Виолета от “ ... |
|
|
Вторият компактдиск от поредицата “Прочути музикални минатюри” отново ни среща с някои от бисерите на велики музиканти. Повечето са обработени за състава от композитора и диригента Жул Леви. Интересното и привлекателното в него е и участието на прочути български изпълнители. Например цигуларят Йосиф Радионов свири солата във “Виенски каприз” на Фриц Крайслер и “Севдана” на Георги Златев-Черкин със завладяваща виртуозност и емоционалност. “Бараколата” от “Хофманови разкази” на Офенбах е съхранила звуковото си великолепие благодарение изяществото и майсторството на обоиста (английски рог) Георги Желязов и флейтиста Симеон ... |
|
|
Новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" представя някои от най-прославените български оперни изпълнители от втората половина на ХХ век. Те са солисти във водещи европейски оперни театри; гостуват в Метрополитън опера - Ню Йорк, Ковънт Гардън - Лондон, Виенската Щатопера, театър Колон - Буенос Айрес,и др. Пред тяхното изкуство се прекланят ценителите на оперното изкуство, режисьори, диригенти и техни колеги. Поставяме началото с Димитър Узунов (1922-1985), който е от онова "златно" поколение, със забележителна кариера и като певец, и като режисьор. Започва творческия си път в ... |
|
|
Компилацията съдържа 100 от най-популярните оперни произведения. ... |
|
|
Българската оперна школа отдавна е известна зад пределите на страната ни. По оперните сцени на света се изявяват певци, превърнали се в еталон за изпълнителско майсторство. Сред тях е и басът Павел Герджиков. Но за разлика от големите ни имена в оперното изкуство, певецът гради основно кариерата си в България, въпреки многобройните му гастроли, направили го известен по света. ... |
|
|
В историята на българското оперно изпълнителско изкуство от втората половина на ХХ век сопраното Лиляна Барева остава не само с великолепните си превъплъщения, но и като стилен и изискан камерен изпълнител. Възпитаничка на прочутата проф. Людмила Прокопова, тя има шанса да започне творческия си път през 1943 г. в Столичния художествен оперетен театър след оспорван конкурс. Три години по-късно (1946) вече е част от трупата на Софийската опера, отново след тежък конкурс и нейният дебют е Виолета Валери в "Травиата" - върхова роля в оперната ѝ кариера, изпята в 200 спектакъла основно в Операта. Тогава ... |
