Избрани стихове и поеми. ... Превъртане на световете Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и е разтребвал безполезно, въртял се е на празни обороти грамофона му, светът се е въртял като изтъркана мелодия, стопанинът понякога излизал на балкона и гледал от дванайсетия етаж надолу, тиктакал у будилникът, кафето е възвирало и вятърът е ровел в разтворените страници, небето сменяло боите си, а той е сменял ризите, играел с котарака, в съня си се е стряскал. И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил, седейки във креслото си,е слушал радио и гледал как мъглата от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
|
|
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
В книгата са събрани 12 балади на немския поет, сред които "Горски цар", "Коринтската невеста", "Легенда за подковата", "Сватбена песен" и други. Горски цар Кой с коня си вихрен препуска в нощта? Това е бащата с дете до гръдта. Притиснал сина си към топлия скут, над него той бди и го пази от студ. – Какво ти е, чедо, защо се боиш? – Там дебне ни Горския цар, татко, виж! Корона е сложил, опашка развял... – Не се плаши, сине, мъгла си видял. – Детенце прекрасно, ръката си дай! Очакват ни чудни игри в моя край. Брегът ми с красиви цветя е богат, а майка ми шие ти златен халат. – О, ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Около творчеството на Теодор Траянов винаги избухват спорове. Едни го въздигат до върховете на българската поезия, а други са неспособни да го разберат. Неговата поезия притежава ярка величавост на образите и широка обхватност на чувствата. Тя намира нови и неоткрити до тогава думи и словосъчетания за любовта, смъртта, страданието. Както почти у всички поети от този период, период на раздвояване на литературните интереси от национални към интернационални аспекти и обратно, у Траянов срещаме същото вътрешно противоречие както в биографията му, тъй и в ... |
|
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега "Балади и разпади" събира за първи път трите поетически книги в едно. Как от каменната градина на "Лапидариума" израства "Черешата на един народ", а под нея някой пише "Писма до Гаустин" и нови стихотворения."За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието... За Господинов "езикът е екстази". Марк Робинсън "Георги Господинов - ... |
|
Авторският компактдиск на известния български композитор Александър Йосифов съдържа композиции за клавирни дуа- област в която се изявява с оригиналност на идеите. След постигнатото в опусите за две пиана и за четири ръце, той се насочи към експериментиране с още по-големи клавирни състави като например "Симфония-концертанте" за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла /24 пианисти,респективно 48 ръце/, която привлича вниманието на японската публика и музикална критика, определили я като уникално творение на 20 век. Йосифов, който е автор на опери,балети,детска музика, симфонии и инструментални творби / повече от 1200 общо/ ... |
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков . В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
"Макгахански блусове и балади на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка, опряла гръб в Стария град. И ако детството е колаж от скука и въображение, то паметта предпазливо съхранява предметите, названията и ароматите на отминалото. Грамофонни плочи, буркан със сладко, дървена щипка, монети и леванто за след бръснене, долапи или динен фенер - всички те са част от щастливото и трудно порастване. А улица Макгахан вече е част от литературната ни география." Ина Иванова Юли Шумарев е от художниците, израснали покрай Античния театър, които се ... |
|
"Тази книга не се чете, тя се изживява! Тя е за всички жени, които някъде по пътя са изгубили себе си, както някога направих и аз. Поглеждаш се една сутрин в огледалото и виждаш непознати очи в собственото си отражение. Дните се нижат, но без значение дали имаш мечтана работа, прекрасен партньор, семейство, което те подкрепя, деца, избрани като от каталог за най-добрите деца на света..., или може би е точно обратното и се чувстваш самотна и изоставена, защото никой не те подкрепя и не те кара да гориш, сърцето ти знае, че нещо липсва. Липсват ти желанието и страстта за живот! Като че ли си заспала и си забравила да ... |
|
Легенда от Кюстендилско разказва: Една бедна жена имала непослушни и вечно гладни деца. Омръзнало и да работи за парчето хляб, което никога не достигало на децата и, омръзнало и да оправя белите след тях и ги прокълнала, а самата тя се превърнала в птица уелькя /ухловица, улулица/. Но моментният гняв стихнал и тя досега търси децата си. Тази легенда е вдъхновила Теодосий Спасов да създаде силно въздействащата си пиеса “Уелькя”. Митичното, необозримото, невъзможното, неочакваното се превръща в звукова реалност. И като че ли точно това отличава Теодосий Спасов. Дори в подчертано фолклорни пиеси неговите неочаквани закачки и ... |