Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
|
Оркестърът от виртуози на Българското национално радио е създаден през 1952 г. Първият състав е сформиран около "Угърчинската група" с ръководител Цвятко Благоев - легендарен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти: Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и много други техни по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов…Със състава пеят и записват всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Калинка Згурова, Надежда Хвойнева… Много от младите и вече известни изпълнители са ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
С програмата си “Завръщане към началото” (Български народни песни и танци) музикална къща “ГЕГА НЮ” поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти. Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, “ГЕГА НЮ” ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр. Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон. През 70-те години на ХХ век Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с ... |
|
|
|
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
"Тежко мина младостта" е четвъртият фолклорен албум на Райна. Мелодията "Тежко мина младостта" се появи през 2015 година и е първата от четирите народни песни, които изпълнителката направи с МФГ "Годлево". През 2016 година почитателите на хубавата народна музика подобаващо оцениха и втория им общ проект - "Защо пиеш, приятеле". Премиерата пък на третата песен с МФГ "Годлево", озаглавена "Песен за младостта", предшестваше появата на албума "Тежко мина младостта" на музикалния пазар. В албума почитателите на изпълнителката ще открият и четвъртата ѝ ... |
|
|
Народната певица Йорданка Илиева е един от най-ярките звезди на тракийския песенен небосклон. Богатството на Тракия се е събрало в гласа и в душата и. С таланта си, със своята непосредственост и обаяние, тя е обичана и желана изпълнителка на народни песни от цяла България. Родена в сърцето на китна Тракия, в ямболското село Недялско, Йорданка расте в бедно, но много музикално семейство. Тя е често споделяла "Бяхме бедно, но много богати на песен" Сиромашията ни ядеше от малко, но песента не слизаше от устата ни." Своята дарба певицата наследява от майка си, която имала хубав глас и знаела много народни ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Известни изпълнители на народна музика в творчеството на композитора Атанас Илиев ... Ето, че и аз станах на 65 години. Не са малко. Обръщам се назад и правя някаква равносметка - какво съм постигнал, какво е минало до сега. А на тези години човек започва да се замисля и какво ще остане след него. Е, има с какво да се похваля. И като композитор и като диригент. Започнах като такъв в АНПТ при ОУ на МВР - Варна, след това в професионалния АНПТ "Варна". Като музикантен редактор на РТВЦ - Варна създадох фолклорното предаване "Въртяжка", което по-късно пренесох в Телевизионния канал 8. Всички, които обичат ... |
|
|
|
|
|
В каталога на Музикална къща "ГЕГА Ню" новото издание с популярни български народни песни "ПРЕМИНАВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" е интересен акцент. Включените песни са не само популярни и обичани, но и записани максимално близо до първоизточника - пеене без съпровод, само от един инструмент или глас и инструмент. Слушателите ще си припомнят "Димчо ле, гайдарджийче ле", "Засвирили ми са дор три ми гайди", "У Недини равни двори", "Паню пашата", "Байно ми са, любе ле, позакани" и още много любими песни. Това е резултатът от почти двегодишния труд на Милен СЛАВОВ - композитор, музикален продуцент, акордеонист, който живее в САЩ от 1997 г. ... |
|
|
Рождество Христово е сред най-възпяваните църковни събития. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” продължава издаването на програми с църковно-славянски песнопения, посветени на този светъл празник. “РОЖДЕСТВЕНСКА ВЪЗХВАЛА” представя както многогласни хорови творби от Бортнянски, Добри Христов, П.Чесноков и др., така и едногласни източно-църковни песнопения с хилядолетна традиция у нас. Изпълнителите - Мъжкият хор при Катедралния храм “Св.Неделя” - София и диригентът Кирил Попов не са се ограничили само с празничната църковна музика, а са включили и светски песни, посветени на Коледа: “Боговица” от Добри Христов, “Коледари” ... |
