На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Мъжкият вокален квартет "Светоглас" е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика - фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области. Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света. Албумът "Песента на славея" е ... |
|
|
|
|
|
В развитието на българското диригентско изпълнителско изкуство името Васил АРНАУДОВ е еталон за висока музикантска култура и майсторство. И днес, 12 години след смъртта му, още се помнят върховите му постижения. В своя творчески живот Васил Арнаудов е обиколил България, за да помага на много диригенти и хорове. Своите знания той предаваше с голяма любов и на студентите си, много от които днес са сред най-известните хорови диригенти. Но най-големите върхове постигна със Софийския камерен хор и хор "Родина" - Русе. Част от великолепните изпълнения на Софийския камерен хор са включени в програмата, посветена на 70- ... |
|
|
Компактдиска съдържа 23 песни в изпълнение на женски камерен хор, основан през 1966 г. от големия хоров диригент Васил Арнаудов, който след смъртта му носи неговото име. Редица от песните са изработени и многократно изпълнявани под негово ръководство и в този смисъл компактдиска има ретроспективен и възпоменателен характер. Демонстрира се големият репертоарен диапазон на състава - творби от епохата на Ренесанса, Класицизма, и от ХХ век. Много от произведенията в компактдиска отдавна са се превърнали в емблема на състава. Софийският камерен хор е дълбоко свързан и с българското музикално творчество. Някои от песните в тази ... |
|
|
Българският музикален фолклор се радва на сериозен интерес по света. В много страни концертите на български ансамбли се посрещат с овации, а в немалко от тях се създават и състави, в които се изучава и изпълнява българска народна музика. Ние вече ви представихме два: оркестър „Тополово” от Франция (GD 148) и „Балкан транзит” от Дания (GD 311). Допълваме поредицата с великолепните записи на холандския ансамбъл „Чубрица”. ... |
|
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
|
Народната певица Йорданка Илиева е един от най-ярките звезди на тракийския песенен небосклон. Богатството на Тракия се е събрало в гласа и в душата и. С таланта си, със своята непосредственост и обаяние, тя е обичана и желана изпълнителка на народни песни от цяла България. Родена в сърцето на китна Тракия, в ямболското село Недялско, Йорданка расте в бедно, но много музикално семейство. Тя е често споделяла "Бяхме бедно, но много богати на песен" Сиромашията ни ядеше от малко, но песента не слизаше от устата ни." Своята дарба певицата наследява от майка си, която имала хубав глас и знаела много народни ... |
|
|
Иван Кремов е роден на 2 март 1931г. в с.Жеравна, Сливенска област (Йовкова Жеруна) Пръв открива певческия талант на Иван Кремов неговия учител Данаил Костадинов, автор на станалата антикварна рядкост монография за Жеравна. Първото публично изпълнение на Кремов е на 24 май, празника на славянската писменост. Тогава е бил на читиринадесет години. Така започва неговият път; солист в гимназиалния хор в Котел; солист на хора в поделението, където служи; солист на Ансамбъла на трудовите войски. От 1954 година е на сцената. Оттогава започва истинското му пътуване към сърцата на хилядите почитатели на българската народна песен. ... |
