Симфоничният оркестър на БНР, с диригент Емил Табаков изпълнява "Симфония № 11 в сол минор, опус 103 "1905 година"". Шостакович замисля 11-та симфония още през 1955 г. по повод 50-годишнината от революцията от 1905 г., но успява да реализира идеята си едва през 1957 г. И макар че произведението е по конкретен повод, в него композиторът засяга теми, които винаги са вълнували човечеството - за свободата, за невинно загиналите, за личността и властта... Самите заглавия на частите подсказват звуковите картини: от бездушния официален град, през молбите, стенанията, ужасите от погрома, оплакването на ... |
|
|
Третият диск от колекцията със симфониите на Шостакович представя Седма симфония "Ленинградска" - може би най-популярната творба на композитора. Създадена по време на страшната блокада на Ленинград, тя е, по думите на автора, "...историческа схватка... между разума и мракобесието, между културата и варварството, между светлината и тъмнината...". ... |
|
|
Младият виолончелист Александър Сомов представя Концерт за виолончело и оркестър № 1 в ми бемол мажор, оп. 107, Соната в ре минор за виолончело и пиано, оп. 40, Три пиеси от филма „Стършел” и Три пиеси от Балетна сюита. В записите участват пианистката Богдана Попова и Симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Милен Начев. Избраните произведения са сред големите предизвикателства към всеки челист. Още повече, че първи изпълнители са такива големи имена като Мстислав Ростропович (на Концерта) и Виктор Кубацки (на Сонатата) - един от основателите на първия съветски струнен квартет „Страдивариус”. ... |
|
|
В световната музикална история композиторът Дмитрий Шостакович е сред най-знаменитите представители на ХХ в. Възхваляван и отричан приживе, той създава творчество, което и до днес се изпълнява на световните сцени. Уникалният му стил е особено ярък и завладяващ в неговите 15 симфонии. Първата програма представя Четвърта симфония - "Ероиката на Шостакович", както я определя музиковедът Иван Солертински. Творбата има трудна съдба. Композирана през 1935-36 г., с няколко неосъществени премиери, с изчезнала партитура, нейната премиера е едва през 1961 г. по запазени оркестрови щимове. Оттогава тя е изпълнявана ... |
|
|
В петте диска от поредицата със симфониите на Дмитрий Шостакович са представени № 4, 7, 8, 11 и 13. В шестата програма добавяме още две - № 5 и № 6. Те са композирани в рамките на две години и се различават коренно по своята структура и образност. Петата симфония е написана за кратко време и според признание на Шостакович: "...може да се нарече лирико-героична симфония. Нейната основна идея е преживяванията на човека и неговият жизнеутвърждаващ оптимизъм...". Първоначалната идея за Симфония № 6 е да бъде създадено монументално произведение за солисти, хор и оркестър по творбата на Владимир Маяковски " ... |
|
|
Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, ... |
|
|
Дмитрий Шостакович - vol. 8, Симфония No. 3 и No. 14. Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. ... Завършвайки Третата си симфония, Дмитрий Шостакович пише: "Първомайската симфония е създадена през лятото на 1929 г. Симфонията е част от цикъл симфонични произведения. [...] Първата част от замисления цикъл е симфоничното посвещение "На Октомври", а втората част е "Първомайска симфония". Както "На Октомври", така и "Първомайска симфония" не са произведения от чисто програмен тип. Авторът е искал да предаде общия характер на тези празници. Ако "На ... |
|
|
Дмитрий Шостакович - vol. 7, Симфония No. 9 и No. 10. Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. ... В седмата програма добавяме още две симфонии - № 9 и № 10. Те, както и останалите, имат интересна история. През 1943 г. властите поръчват на Шостакович да напише произведение, което да възпее Съветския съюз и бъдещата победа. Композиторът приема и обявява, че ще напише голяма симфония с хор, подобна на Деветата симфония на Бетовен. Когато през 1945 г. войната приключва, всички я очакват, но тя все още не е готова, даже първата част не е завършена. Вместо грандиозен апотеоз на победата и Сталин, на 3 ... |
|
|
Петата програма включва 13-та симфония, чиято премиера на 18 декември 1962 г. в Москва певицата Галина Вишневска определя като "... пробив... Голяма победа на изкуството над политиката и идеологията на партията". Повод за създаването на произведението дава стихотворението "Бабий Яр" на Евгений Евтушенко. Творбата на поета разтърсва Шостакович и той започва работа над симфонията през март 1962 г. По-късно композиторът споделя: "В началото написах нещо подобно на вокално-симфонична поема "Бабий Яр" по стиховете на Евгений Евтушенко. После у мен възникна мисълта да продължа работата, ... |
|
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
|
Дуото Веско Ешкенази (цигулка) и Людмил Ангелов (пиано) е създадено през 1995 г. Двамата музиканти са родени в България, в семейства на музиканти. И двамата са завършили Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в София. Л. Ангелов е учил при Константин Маркович, работил с легендарната Надя Буланже, а след дипломирането си В. Ешкенази е специализирал при световно признатия проф. Ифра Нийман. Всеки от тях е лауреат на престижни международни конкурси. Като солисти са се изявявали с известни европейски оркестри. Гастролирали са в много страни на Европа, Северна и Южна Америка, Азия. В момента В. Ешкенази е ... |
|
|
Включените в това издание творби съставят малка антология на музиката за орган от славянски композитори. Докато в католическата и протестантската музика органът утвърждава присъствието си, в източното православие музиката е само вокална. Затова представянето на ранната и по-късна органова епоха в тази програма е основно чрез полски и чешки композитори (аноними, Миколай от Краков, Бохуслав Матей Чернохорски, Иржи Игнац Линка, Ян Кржтител Кухарж, Антонин Дворжак, Бедржих Сметана и Леош Яначек), които принадлежат към католическата традиция и се включват в историческото развитие на европейската музика, придавайки й някои ... |
