Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
Български хорове – лауреати на международни конкурси Българското хорово изкуство отдавна е познато по света. Няма български хор, който да е гостувал в чужбина и да не е предизвикал възторга на публиката. Затова и третият диск от серията „БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО” е със изпълнения на хорове (детски, женски, мъжки и смесени) – лауреати на международни конкурси. Записите са студийни и документални и са направени в период от около 30 години. Така се проследява и развитието на хоровото изкуство в България. Програмата е съставена от песни, създадени предимно през ХХ век, като преобладават творби от български композитори: ... |
|
|
Още в българската фолклорна традиция колективното музициране е широко застъпено. Затова съвсем естествено се заражда многогласното хорово изкуство. В края на ХІХ в. вече са създадени първите хорове, а ХХ в. бележи истински връх в развитието на хорово-изпълнителската практика. Хоровите състави са не само място за творческа изява на изпълнители и автори; те се превръщат в своеобразни школи за музикално възпитание, в културни средища в градовете, подкрепяни от широки обществени кръгове. Предлаганата програма е начало на поредица от 3 диска, съставена на принципа на антологията и е илюстрация на развитието и постиженията на ... |
|
|
За ценителите на българското хорово изкуство на фолклорна основа е програмата на АКАДЕМИЧНИЯ НАРОДЕН ХОР при Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив, издадена от Музикална къща "Гега Ню". "Дълбочина на изпълнението", "кристална звучност", "изящно звукоизвличане", "артистична свобода", "стабилна интонация" - това са само част от определенията на критиците в българската и западноевропейската преса за интерпретациите на хора. А фламандският критик Хуго Хьойгелбард възкликва: "…внушително и магистрално е ръководството на г-жа Спасова… от една малка песен тя създава истински шедьовър…" Основан през 1980 г., ... |
|
|
Църковната източноправославна музика, особено в последните години, заема все по-голямо място в репертоара на българските хорове. Тя трайно навлезе и в репертоара на едно от най-ярките явления в българското хорово изпълнителско изкуство - Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" с диригент - Теодора Павлович. От създаването си (1966) до днес хорът е еталон за върхови постижения в българската музикална култура. От 1976 г. до 1991 г. съставът носи името на големия композитор Любомир Пипков, а след това - на дългогодишния му ръководител Васил Арнаудов. През всичките тези години Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" изгради ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата от Проф. Валентин Ангелов на издателство "Абагар" разглежда темата за българското изкуство. ... |
|
|
Поредицата "Българско фолклорно наследство" представя изпълнители и композитори, допринесли за събирането, съхранението и разпространението на музикалното народно творчество. Чрез тях до публиката достигат образци от всички фолклорни области. Досега са представени композиторите Коста Колев , Анастас Наумов и певицата Снежана Борисова , а самият Стефан Кънев - с две програми - "Ой, девойче" и "Не бързай, Слънчо". Композиторът е с изключителни заслуги за запазването и популяризирането на народното ни творчество. Той е сред най-ревностните ценители на българския фолклор и неговата авторска ... |
|
|
Монографията "Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство" изчерпателно разглежда забележителното изкуството на Първото българско царство. Научният труд на професор Никола Мавродинов съдържа 350 илюстрации на репродукции, схеми и архитектурни планове. За автора Професор Никола Мавродинов (1904 - 1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура. Завършва история и археология в Лиеж, Белгия през 1928 г. В периода от 1931 - 1934 е асистент в Народния музей в София, където по-късно става и уредник (1934 - ... |
|
|
Октомври, 1975 г. – тогава е първата сценична изява на Женския камерен хор при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Негов основател и дългогодишен ръководител е големият диригент Крикор Четинян, който го ръководи до 2002 г. Той е и дългогодишен ръководител на катедра „Дирижиране” в АМТИИ – Пловдив, както и член на жури в почти всички европейски хорови конкурси. Провежда майсторски класове в много страни на Европа. Доц. Четинян поставя основите на репертоарната политика на Женския камерен хор и съставът се утвърждава като един от най-предпочитаните за премиери на произведения от български и ... |
|
|
Поколението, към което принадлежи Валентин Старчев (1935 г.), развива изключителна адаптивност към създалите се условия българските творци да мислят за изкуството си през неговите "пластически стойности", пренасяйки целия репертоар от революционни, исторически и социални сюжети в богата на деформации и фактури модернистична изказност. Валентин Старчев съумява да съчетае скулптурна с архитектурна форма, така че да скъса монотонната разказвателност на реализма и да изгради символи с възможности за различни интерпретации. След специфичната архитектоника и периодичното връщане към един и същи сюжет, широкият мащаб ... |
|
|
Книгата изтъква достойното и заслужено място, което българският уникален художествен текстил заема още от 60 -те години на XX век на световната артсцена. Разглежда постмодерните тенденции в творчеството на съвременни художници текстилци и налага идеята за синхронното възникване на съответните тенденции в българското, европейското и световното изкуство. ... |
|
|
Съставител на изданието - Иво Милев . ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
