"Всички и никой" е първият роман на Йордан Радичков от 1975 година и единственият текст на автора с криминална тематика. Книгата, вдъхновена от истински събития, разказва за тихото село Разбойна, в което един ден е открит трупът на местен жител. Назначеният да разкрие убийството Иван Мравов започва своето разследване в същия ден, в който в селото пристигат неконтролируем табор с конекрадци, съмнителни иманяри, една мечка, два диви вола и самият дявол, който се материализира с умряла сврака в ръцете си. "Всички и никой" вдъхновява театралния режисьор Крикор Азарян за единствения му опит в киното и ... |
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков . Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си ... ... |
|
Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
"Пощальонът" е съвременен роман, едновременно реален, мистичен, идеалистичен и жертвоготовен. Това е история за изумителното прозрение, че съществуваме, търсейки себе си в щастливи мигове, грешки и заблуди. В любовта... и в правото да вкусим от истините за доброто и злото, с които бележим пътя си до сетния финал." Георги Н. Николов Йордан Пеев е съвременен поет и писател. Автор е на няколко сборника с поезия: "Когато смъртта ми прогледне", "Стъклена кожа" и е съавтор в "Сълзите на гнева" с Пламен Дойнов . "Пощальонът" е първият му роман. ... |
|
"Баща ми ядеше спагети. Ловко ги увиваше около вилицата си и после бързо ги слагаше в устата си. Ако се вгледа човек в тях, бяха като живи. Извиваха се и се гърчеха в чинията му, дори след като ги погълнеше, се показваха от устата му, докато ги дъвчеше. Бяха като еластични, изплъзващи се създания. Едва след известно време осъзнах, че това всъщност са червеи. Едри тлъсти, пъплещи в различни посоки червеи, които баща ми дъвчеше с огромен апетит, на който биха завидели дори здрави и читави хора. А тате беше мъртъв повече от година." Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в ... |
|
След Повест за паяжината в камбаната сборникът с разкази Епизоди на Йордан Родопски ни среща именно с малките моменти от битието, които всъщност са наситени с дълбоки послания, поднесени увлекателно и с неочакван развой на събитията. Привидно обединени от главния герой Той и подредени в хронологичен ред през седем десетилетия, тези кратки истории създават впечатлението, че колективно ще начертаят пътя на един човешки живот. Съвсем скоро обаче читателят разбира, че всеки епизод го среща с нов персонаж, еднакъв само по наименование, но съвсем различен по светоусещане, сила на характера и съдба. Раздвоение на личността? ... |
|
"В митологията титаните са жертви, те биват низвергнати от по-хитрите и прагматични олимпийски богове, начело със Зевс. Йордан Ефтимов е последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." Бойко Пенчев "Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да ... |
|
"Покъртителна проза, на която биха завидели мнозина от днешните колеги. Работата не е в завистта, а във възхитата. Да, ние забравихме да се възхищаваме един на друг, забравихме да се прекланяме пред таланта, какъвто безспорно стои зад всеки ред на настоящия сборник. Казвам го не като приятел, а като ценител на добрата белетристика, на чистия разказ, на иронията и сарказма, които ме натъжаваха и разсмиваха в десетте брилянтни разказа на Йордан Иванов. Явно през всичките години той не е спирал да пише и е работил върху стила си. Не го хваля, а отчитам достойнства." Емил Андреев ... |
|
Една вечер жилищния блок на писателя Йордан Радичков е огласен от металическия глас на една жаба. Тя настойчиво отправя въпрос към всички жители на сградата "Как така?". Въпросът успява да смути съвестта на съседите и след множество опити жабата да бъде убита, въпросът остава все така без отговор. "Как така?", именно този въпрос се промъква като през иглени уши във всички разкази в едноименния сборник на автора от 1974 година. Историите, които на пръв поглед са свързани помежду си с прескачащи между тях герои, успяват да внушат тоя въпрос на читателя, пред който Радичковите селяни от Рабиша, Бибино ... |
|
На държавно ниво разузнаването винаги е било съществен фактор за осигуряване защитата на всяка организирана обществена форма. Каквито и промени да стават в регионален и глобален план, на държавните информационни служби се поставя задачата да предупреждават за възможни опасности. Проф. инж. Йордан Начев е дългогодишен служител в бившото Управление “Научно-техническо разузнаване” на Република България и бивш ръководител на Центъра за разузнавателна подготовка на състава на Националната разузнавателна служба. Има богат професионален и дипломатически опит. Доктор е на икономическите науки и доктор по психология. Преподава ... |
|
Томът съдържа пиеси. ... Том 9 представя пиесите на автора. В съдържанието са включени пиесите "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие", както и първият вариант на "Суматоха" - "Нова библия", пиесата за деца "Желязното момче" и радиопиесата "Добродушните смокове". Сред текстовете в том 9 от събраните съчинения, читателите на Йордан Радичков ще различат някои от най-обичаните и поставяни пиеси от цяла плеяда театрални режисьори като Методи Андонов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Иван ... |