Скъпи приятели и любители на Българската народна песен от Македония, записах този албум специално за вас с желанието и надеждата, че хубавата народна песен ще намери кътче във Вашето сърце. Искрено благодаря на човека обработил тези песни и създал прекрасното им оркестрално звучене - Никола Ваклинов. Благодаря на оркестъра при ансамбъл "Гоце Делчев" ВМРО-град София за превъзходния съпровод, също така благодаря на неговия Директор - г-жа Маргарита Недкова. И не на последно място благодаря на издателят на този албум г-н Марин Маринов. Обичайте и пазете народните песни, защото те са истински! Васил Вълканов ... |
|
|
Когато голямата оперна звезда Монсерат Кабайе гостува в София, тя представи пред публиката в залата една своя ученичка - младата певица Ина КЪНЧЕВА. Този жест не беше израз само на любезност към домакините. Ина Кънчева пя блестящо и показа, че е достойна партньорка на прочутата си учителка. Ина Кънчева е родена в София. Още от дете се насочва към пеенето. От 1986 г. до 1994 г. пее в Детския радиохор. Учи в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” от 1996 г. до 2000 г. в класа на доц. Жасмина Костова. През 1997-1998 г. е специализантка в Европейския оперен център в Манчестър (Англия). От 2000 г. периодично посещава ... |
|
|
Събрани са коледни песни от цял свят, някои от които са се превърнали в интернационални химни на празника като например “Звънете камбанки”. Повечето са народни песни - немски, английски и френски, плод на анонимното народно изкуство, пренесени и съхранени през вековете. Техните простички мелодии, наситени с чувство на радост, възторг от празника, докосват сърцето на всеки човек, изконно свързан с християнството. Наред с фолклорните в компактдиска са включени и авторски песни, тематично свързани с Коледа и Новия завет. Изпълненията са на Коледната формация Джин Холоуей, Детския хор на катедралата Сейнт Джеймс, Оркестъра на ... |
|
|
|
|
|
Струнният квартет „София” на Българското национално радио започва творческата си дейност като квартет „Вълчев” през 1973 г., а през 1985 г. е преименуван на „София”. В репертоара си съставът застъпва музика от всички епохи и стилове, като голяма част от нея музикантите записват. Предлаганата програма е със записи от 1989 г. и 1991 г. и представя творби от Хайдн и Шостакович. ... |
|
|
Народната певица Йорданка Илиева е един от най-ярките звезди на тракийския песенен небосклон. Богатството на Тракия се е събрало в гласа и в душата и. С таланта си, със своята непосредственост и обаяние, тя е обичана и желана изпълнителка на народни песни от цяла България. Родена в сърцето на китна Тракия, в ямболското село Недялско, Йорданка расте в бедно, но много музикално семейство. Тя е често споделяла "Бяхме бедно, но много богати на песен" Сиромашията ни ядеше от малко, но песента не слизаше от устата ни." Своята дарба певицата наследява от майка си, която имала хубав глас и знаела много народни ... |
|
|
Не можем да си представим Странджа без уникалните ѝ песни и певци. Една от тях е Калинка Згурова. Репертоарът на певицата включва стотици народни песни, научени от нейните близки и от възрастни хора от родния ѝ край, както и много авторски песни. ... |
|
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
|
Симфоничният оркестър на БНР, с диригент Емил Табаков изпълнява "Симфония № 11 в сол минор, опус 103 "1905 година"". Шостакович замисля 11-та симфония още през 1955 г. по повод 50-годишнината от революцията от 1905 г., но успява да реализира идеята си едва през 1957 г. И макар че произведението е по конкретен повод, в него композиторът засяга теми, които винаги са вълнували човечеството - за свободата, за невинно загиналите, за личността и властта... Самите заглавия на частите подсказват звуковите картини: от бездушния официален град, през молбите, стенанията, ужасите от погрома, оплакването на ... |
|
|
Мъжкият вокален квартет "Светоглас" е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика - фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области. Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света. Албумът "Песента на славея" е ... |
|
|
Прочутият бас Никола Гюзелев пее заедно с младите и проспериращи певци Александрина Пендачанска и Владимир Стоянов дуети от най-обичаните и изпълнявани по световните сцени опери на Верди като “Дон Карлос”, “Риголето”, “Макбет”. Един все още непопулярен вид компактдиск с ансамблови откъси, предоставящ възможност да се опознае и оцени майсторството на певците от по-различен ракурс. В тези дуети проличава и музикалността на двойките изпълнители и умението им да координират и съчетават фрази, настроения, чувства, да извеждат характерното състояние на героите, изказващи се в едновременността на музикалното звучене. Раздираната ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
