Тази книга заема особено място сред другите поетически книги на Иван Гранитски , защото е посветена на паметта на един от най-великите ни поети от втората половина на XX век - Любомир Левчев . Изобретение на Левчев е жанрът "стиховидения", който и Иван Гранитски използва като благодарност и признание за ролята и значението му както в българската литература, така и в неговия личен житейски и творчески път. Рисунките на Николай Майсторов са проекти към живописния цикъл "Любовна лирика на Пабло Неруда". ... |
|
|
"През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт - всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се ... |
|
|
"Кутия за блус" на Светлин Иванов е опит за затваряне на кутията на Пандора. На всяко зло и на всяка болка авторът противопоставя красотата и мисълта като единствени средства за борба. В това съревнование печели времето. С носталгия, предусещаща развоя, и смирение, въздигащо събореното над всичко друго, "Кутия за блус" обича, без да търси обич, и звучи в нощта, без нужда от оркестрация." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска , а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |
|
|
"Здравей! За мен е истинско щастие, че държиш тази книга в ръцете си! "Част от теб" е едно безкрайно море от неопитомените мисли за живота, любовта и началото. Нека посланията, които носят творбите, да полеят зрънцето, от което да поникне усмивката ти. Надявам се, че ще откриеш и парченцето, трогващо душата ти, защото "Част от теб" е искрата, блестяща във всеки от нас." Димана Алексиева ... |
|
|
"Душата на лирическия герой на Димитър Петров - Дионисий е широка, а сърцето му е щедро на доброта и любов. Той обича живота, такъв какъвто е, и раздава любовта си на света, който го заобикаля. Но в любовната палитра от чувства има и търсене, опознаване, съпреживяване и нараняване от любовта. Жената, чашата с вино, хляба, огнището, луната, щурците, звездите и тревите се съчетават хармонично с обичта, търпението, прошката, дълбокия размисъл и поуката от загубата или победата. В стиховете натежава спокойствието на мъдростта, натрупана от житейския опит, говори ясният глас на твореца, носещ послания и откровения." ... |
|
|
Отваряте стихосбирката и стъпвате на облак, политате през редовете, потъвате в илюстрациите, търсейки себе си в строфите. Красиви думи. Красиви рисунки. Дълбоки. Истински.Човечни. И любов - каквато често я изпиваме. Тази книга доставя наслада с естетиката си и е малко бижу, достойно да украси всяка библиотека. Тя размества емоционалните пластове и ни прави по-мъдри, по-силни и по-истински. Ще четете и препрочитате, търсейки стих, който най-много да ви докосне, ще се взирате в илюстрациите, за да намерите любимата си и ще се връщате отново към книгата, както се случва с всяка добра поезия. Ще четете и препрочитате, ... |
|
|
"Мечтата ми е мистично същество като теб: възлюбено, красиво, тъжна песен от сияйно тържество, нежен ангел гледащ ме свенливо... Прелестта ти с ласките дойде на златокоса, светла орисия, във ума ми мисли да възпре, да сбъдне в душата ми магия. Но приласка мечтата ми в покоя на забравени, несбъднати мечти, защото сън е всичко мила моя, защото оставаш в сънищата ти." Явор Янесовски Сияйни сънувания Сияйни сънувания, ах сияйни сънувания аз искам пак да сте при мен! Копнежни бленувания, ах копнежни бленувания от лъчите ви останах заслепен... Неведоми желания, ах неведоми желания от нежно тайнство озарени, ... |
|
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
|
Достойно есть - това са поетите на България, увековечили нейния образ чрез мощта на българския дух и слово. За да ни има и през XXI в., техните стихове-прозрения трябва да са част от веруюто и националното самочувствие на всяко следващо поколение. Тревогата и надеждите ни са отправени към тези, които днес са в училищата и университетите. Петко Славейков е едно от големите имена на българския културен и политически живот през Възраждането и в първите десетилетия след Освобождението. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. Издава вестниците Гайда и Македония, ... |
|
|
Като се родиш през пролетта край морето, животът ти се свежда до два периода - лято и очакване на лято. Лятото е гмуркане в морето, а не-лятото - копнеж по тези дни. Всички думи се раждат там, на този бряг, парчета от дълга песен, която върви през летния следобед и през зимните утрини. В нея се оплитат случайни погледи през закътани дворчета, смокини, бели ризи и моряшки фланелки, напоени със сол и вятър. И над всичко това слънце и тъга, която извира от копнежа по детството на лятото. Време, което няма да се върне, време, което още предстои. На юг от устните, на запад от морето е дебютната книга на Свилен Иванов с поезия, ... |
