Компактдискът е от изключителен интерес за всички любители както на Моцарт, така и на музиката за кларинет. С него започва попълването на една ниша в музикално-издателската дейност. Кларинетистът Свилен Симеонов, заедно със създадения от него камерен оркестър /1995 г./, съставен от великолепни и опитни музиканти, е регистрирал две малко известни на широката публика творби на Моцарт. Написани в края на живота му, съчетали в себе си класическата стойност с романтичния полет на чувството, произведенията са сред бисерите в моцартовото огромно и вдъхновено творчество. Години след като е включил кларинета в състава на своите ... |
|
|
Гидеон Уолдръп /1919 г., Тексас/ е представен в компактдиска с пет композиции, създадени в десетилетията след Втората световна война в която е участник. Известно време е диригент на оркестъра в родния си град, после издател и редактор на музикални списания, а от 1960 г. става президент на Джулиард Скул, по-късно и на Манхатън скул. През последните три десетилетия на ХХ в. той добива международна известност и като музикант педагог, и като музикант-общественик. Често се изпълняват негови симфонични, камерно-инструментални и вокални творби. Симфония № 1 /1951г./ в три части е разработена на класическите симфонични принципи. ... |
|
|
С програмата си “Завръщане към началото” (Български народни песни и танци) музикална къща “ГЕГА НЮ” поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти. Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, “ГЕГА НЮ” ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр. Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон. През 70-те години на ХХ век Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с ... |
|
|
Когато музиката подражава на природата, се раждат най-невероятните мелодии, вдъхновени от радостта от живота! Цигулки, гласове, пиана и дори цели оркестри се впускат в това вълнуващо пътешествие, в което децата откриват как музикалните инструменти имитират техните приятели! ... |
|
|
Композиторът и педагогът Александър Текелиев е автор на музикално-сценични произведения, 2 оратории, вокално-симфонични творби, симфонии за струнен оркестър, камерно-инструментални произведения; вокални цикли и художествени песни; много хорови песни, включително детски и юношески песни; солови песни за деца; обработки за народен хор, музика към филми и др. ... |
|
|
Музикална къща “Гега Ню” представя акордеониста ПЕТЪР РАЛЧЕВ - изявен виртуоз не само в областта на народната, но и на класическата музика. Още като ученик e отличен на Конкурса за млади музиканти в Чирпан, а малко по-късно получава специална награда на международния конкурс в Клингентал – Германия. Заедно с цигуларя Георги Янев основават оркестър “Орфей”. Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи фолк и джаз музиканти (Иво Папазов, Делчо Митев, Стоян Янкулов и др.). Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка, а Франсоа Билар и Дидие Русен го включват в книгата “История на ... |
|
|
След албумите на тенора Димитър Узунов и сопраното Юлия Винер-Ченишева колекцията "Прочути оперни гласове на България" продължава с още един "златен" глас от втората половина на ХХ в. - Любомир Бодуров, тенор (1925-1992). Започнал като певец в хор "Гусла", през 1950 г. е приет с конкурс в Държавния музикален театър. С него работи първо проф. Георги Златев-Черкин (1950 - 1952), а после - прочутото мецосопрано Констанца Кирова, която дълги години учи и напътства певеца с безценните си съвети. Още през първата си година в Музикалния театър и с първата си роля - Адам от "Птицепродавецът& ... |
|
|
Началото на новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" бе поставено с тенора Димитър Узунов - забележителен певец и режисьор от "златното" поколение от втората половина на ХХ век. Продължението е с блестящото сопрано Юлия Винер-Ченишева. Над три десетилетия тя е абсолютната примадона на Националния оперен театър, а 12 сезона е постоянен гост-солист на Берлинската Щатсопера, като поема тежкия сопранов репертоар, при това - на немски език. В Софийската опера нейни коронни роли са Турандот, Аида, Татяна ("Евгений Онегин"), Елза ("Лоенгрин"), Тоска, Дездемона (& ... |
|
|
Новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" представя някои от най-прославените български оперни изпълнители от втората половина на ХХ век. Те са солисти във водещи европейски оперни театри; гостуват в Метрополитън опера - Ню Йорк, Ковънт Гардън - Лондон, Виенската Щатопера, театър Колон - Буенос Айрес,и др. Пред тяхното изкуство се прекланят ценителите на оперното изкуство, режисьори, диригенти и техни колеги. Поставяме началото с Димитър Узунов (1922-1985), който е от онова "златно" поколение, със забележителна кариера и като певец, и като режисьор. Започва творческия си път в ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
Навършват се 100 години от рождението на Петър Христосков - блестящ представител на българското изпълнителско изкуство и композиторско творчество на ХХ век. Започнал да свири на цигулка съвсем малък, още с първите си изяви на сцена показва завидни качества. За развитието му като цигулар решаваща роля имат учителите му: основно проф. Саша Попов, а по-късно - проф. Густав Хавеман (цигулка) и проф. Ханс Малке (камерна музика). Концертира активно в България и Европа като солист на симфонични оркестри и като камерен музикант. Репертоарът му е изключително разнообразен - от предкласиката до музиката на ХХ век, вкл. и творби от ... |
|
|
Колекцията "Дмитрий Шостакович - Симфонии" продължава със Симфония № 8 в до минор, опус 65. Написана за кратко време (за малко повече от два месеца през лятото на 1943 г.), творбата е представена пред публика за първи път на 4 ноември същата година от Симфоничния оркестър на СССР и диригента Евгени Мравински. По мнението на Исаак Гликман - близък приятел на композитора, тя е "най-трагичното произведение". Самият Шостакович обаче я определя като "оптимистично, жизнеутвърждаващо произведение", въпреки "многото вътрешни конфликти - и трагични, и драматични...". Но за мнозина симфонията ... |
