Колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър и гайда . Обогатяваме я с един древен инструмент - гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа. ... |
|
След албумите на тенора Димитър Узунов и сопраното Юлия Винер-Ченишева колекцията "Прочути оперни гласове на България" продължава с още един "златен" глас от втората половина на ХХ в. - Любомир Бодуров, тенор (1925-1992). Започнал като певец в хор "Гусла", през 1950 г. е приет с конкурс в Държавния музикален театър. С него работи първо проф. Георги Златев-Черкин (1950 - 1952), а после - прочутото мецосопрано Констанца Кирова, която дълги години учи и напътства певеца с безценните си съвети. Още през първата си година в Музикалния театър и с първата си роля - Адам от "Птицепродавецът& ... |
|
Началото на новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" бе поставено с тенора Димитър Узунов - забележителен певец и режисьор от "златното" поколение от втората половина на ХХ век. Продължението е с блестящото сопрано Юлия Винер-Ченишева. Над три десетилетия тя е абсолютната примадона на Националния оперен театър, а 12 сезона е постоянен гост-солист на Берлинската Щатсопера, като поема тежкия сопранов репертоар, при това - на немски език. В Софийската опера нейни коронни роли са Турандот, Аида, Татяна ("Евгений Онегин"), Елза ("Лоенгрин"), Тоска, Дездемона (& ... |
|
Новата поредица на Гега Ню "Прочути оперни гласове на България" представя някои от най-прославените български оперни изпълнители от втората половина на ХХ век. Те са солисти във водещи европейски оперни театри; гостуват в Метрополитън опера - Ню Йорк, Ковънт Гардън - Лондон, Виенската Щатопера, театър Колон - Буенос Айрес,и др. Пред тяхното изкуство се прекланят ценителите на оперното изкуство, режисьори, диригенти и техни колеги. Поставяме началото с Димитър Узунов (1922-1985), който е от онова "златно" поколение, със забележителна кариера и като певец, и като режисьор. Започва творческия си път в ... |
|
В поредицата от компактдискове със записи на най-добрите български фолклорни ансамбли, издадени от Гега Ню, програмата на ансамбъл “Тракия” заема особено място. На пръв поглед ансамбъл “Тракия” продължава традицията на най-добрите състави – репертоарът му е съставен на основата на автентични песни, свирни и танци от цяла България, оркестърът е традиционен, музикалният и танцов материал е претворен от известни творци, които сътрудничат и на други ансамбли… И все пак – още с първите тактове, които слушателят чува, идва изненадата: искрящ хор, виртуозен и напорист оркестър и най-вече интерпретацията на песни, които ... |
|
Записан на живо на концерта през юни 2017 г. в театъра "Liceu" в Барселона. Изпълнени са произведения на Хендел, Пърсел, Монтеверди с бароковия оркестър "Il Pomo d'Oro", под диригентството на Максим Емелянчев. ... |
|
Франц Лехар (1870-1948) е унгарски композитор, известен най-вече със своите оперети. В този албум солисти, хор и оркестър на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" с диригент Росица Баталова пресъздават оперетата му "Граф фон Люксембург". ... |
|
Когато музиката подражава на природата, се раждат най-невероятните мелодии, вдъхновени от радостта от живота! Цигулки, гласове, пиана и дори цели оркестри се впускат в това вълнуващо пътешествие, в което децата откриват как музикалните инструменти имитират техните приятели! ... |
|
Младият виолончелист Александър Сомов представя Концерт за виолончело и оркестър № 1 в ми бемол мажор, оп. 107, Соната в ре минор за виолончело и пиано, оп. 40, Три пиеси от филма „Стършел” и Три пиеси от Балетна сюита. В записите участват пианистката Богдана Попова и Симфоничният оркестър на Българското национално радио с диригент Милен Начев. Избраните произведения са сред големите предизвикателства към всеки челист. Още повече, че първи изпълнители са такива големи имена като Мстислав Ростропович (на Концерта) и Виктор Кубацки (на Сонатата) - един от основателите на първия съветски струнен квартет „Страдивариус”. ... |
|
Акордеонистът представя свои авторски бавни мелодии, хора и ръченици, записани с оркестър и вокалния квартет „Ева”. Свързваме името му и с оркестър „Тракия” – състав, основан от него и кларинетиста Иво Папазов-Ибряма през 1975 г. С „Тракия” Нешко Нешев е обиколил света; свирил е на големи сцени в Азия, Америка, Австралия, Европа. Негови изпълнения са отличавани с престижни награди, между които са Първа награда в конкурс за акордеонисти във Финландия (1985 и грамота от Института за световна музика (САЩ, 1999), а композицията му „Беломорска сюита” печели Първа награда на радиоконкурс в Братислава през 1984 г. ... |
|
Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, ... |
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |