"Тази книга е част от поредицата за Българска национална кухня. Нашата кухня е предпочитана от ценители на кулинарното изкуство в цял свят. Нейната хилядолетна история предлага невероятно разнообразие от вкусни ястия и богатство на нашата трапеза. В книгата ще намерите най-разнообразни рецепти от традиционната българска кухня за приготвяне на вкусни супи, подходящи за всеки сезон и делнична или празнична трапеза. Предлагаме ви да изберете между постните зеленчукови супи, крем супите, млечните супи, различните чорби, боршове и супите от риба, морски дарове, птиче, телешко, агнешко, свинско месо, шкембе и пача, а също ... |
|
Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
Произведението е част от поредицата Колекция пиеси за соло китара на Пламен Петров . ... |
|
Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "He късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
Книгата има за цел да предостави систематизирано и специализирано познание за митническата дейност и митническия контрол. Текстовете в това второ преработено и допълнено издание се основават на нормативната база, актуална към 1 януари 2017 г. и отразяват изцяло новата правна митническа рамка в Европейския съюз в сила от 1 май 2016 г., както и промените в националното законодателство. Изданието е предназначено за студенти в стопански и икономически специалности, както и за всички други, обучаващи се или вече практикуващи професиите си, които проявяват интерес към митническата материя, разгледана в нейния нормативен, ... |
|
Повест за последните пет дни от Дойранската епопея. ... През 1936 г. българският генерал Владимир Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията "Британски легион", който чества победата на имперската армия през Първата световна война. Генерал Вазов е посрещнат от кмета на Лондон. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Посрещат го с големи почести. Специално за него е построен почетен легион със знамена. Генерал Хамилтън (83-годишен), който го придружава, командва: "За почест, мирно!"На парада участват 3 хиляди военнослужещи и 200 бойни знамена. Когато се ... |
|
Основният въпрос, който човекът винаги си е задавал, е дали съдбата му е решена по рождение, или всичко е в неговите ръце. Много пъти сме слушали по-стари хора от нас да казват: "Каквото е писано, това ще стане!" И тук не става въпрос за фатализъм или за примитивни вярвания, а за наука. Защото мнозина смятат, че съвременната наука вече се е здрависала с Бога. Има ли наистина "писано" и дали то е неизменно? Влияят ли звездите върху съдбата и характера на човека? До каква степен нашата рождена дата определя пътя и щастието ни? Когато прочетете тази книга, че ще ви бъде много по-лесно да си ... |
|
Работна тетрадка за тийнейджъри. Основни правила за оцеляване в джунглата на порастването. ... Тази книга е поверителен и честен разговор за страховете, несигурността, срама от грешките и провалите, които ни съпътстват в ученическите години. От "Kak да оцелеем в училище?" ще научите: За зловещите капани на общуването и връзките. Как да пораснем без сривове и страхове? Как да превърнем ученическите си години в най-хубавия период от живота си? Просто и леко да решаваме проблемите и конфликтите, които ни връхлитат ежедневно. Без значителни жертви и загуби да решим нелеката задача: как да бъдем себе си, без ... |
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "He късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
|
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
Какво "видях" за тридесет денонощия в кома. ... "He съм мистик, не съм и скептик. Споделеното тук няма за цел да убеждава когото и да било в каквото и да е. Аз само разказвам какво "видях" Там. Приемам, че то не е без значение за познанието, свързано с други светове, с други енергии, с друг начин на мислене и живеене. Защото всичко, каквото "видях" Там, се сбъдва или възкръсва от миналото тук. Защото не беше сън, а друг живот, в друг свят... Пребиваването ми Там беше тежко изпитание за мен. Първото нещо, за което си спомних, когато се убедих, че вече не съм Там, бяха думите на моята баба ... |