Великите победи на бойното поле са най-славната част от българската история. Повече от седем века (VII - XIV) България е побеждавала всеки враг, който е започвал война с нея. В тази книга ще прочетете увлекателен разказ за победите на най-прочутите ни владетели като хан Аспарух, хан Тервел, хан Крум, цар Симеон, цар Самуил, цар Калоян и цар Иван Асен II. Ще научите и за битки на български владетели, останали в сянката на най-великите ни пълководци. ... |
|
|
Последната издадена книга на автора "В сянката на две империи" се хареса като тематика на читателите и съвсем логично предизвика поредица от въпроси относно последващия период преди освобождението ни от турско робство. Д-р Румен Петков се впечатли от този интерес и реши да даде отговор на всичко това с издаването на нова книга, която вече не само разглежда руско-турските войни на територията на днешна България, но и възникването на българската революционна дейност като последица от тях. През описания период 1827-1875 г. българското население попада в полезрението на световната политика, като на него се гледа ... |
|
|
"Приказното пътешествие на Деветте планети ще ви отведе в един фантастичен свят. Девет млади български художници си го представиха и го нарисуваха специално за вас. Четете и се забавлявайте, както се забавлявах и аз, докато пишех! Имената на героите са истински, а онова, за което ще стане дума, може наистина да се е случило. 9... 8... 7... 6... 5... 4... 3... 2... 1... 0 Приятен полет в Космоса!" Румен Иванчев ... |
|
|
"Възгледът, на който принадлежа, е възгледът на поезията. Този възглед има хилядолетна история със запазени писмени съкровища, основаващи се на много по-стари предания. Аз нямам възглед, аз принадлежа на този възглед. Човек може да има поглед за нещо, но този поглед ще бъде, основан на възгледа, на който принадлежи. Възгледът е светлината, дето осветява нещата... Погледът е мнение, а възгледът - истина. Погледът дава граници и определения, а възгледът, осветявайки ги, ги отпраща напред. Възгледът разширява света, съединява погледите, събира обектите в цялост, т.е. възгледът е синтез." Румен Денев С тези думи ... |
|
|
В тази приказка на писателя Румен Иванчев пъстрото Петле - ветропоказател се сприятелява с Южния вятър и става любимец на децата. То си има и още един мъдър другар - Часовника на градската кула, върху която го е монтирал Старият майстор. Но идва есента и после зимата, която прекъсва безгрижните игри. Пристига Северният вятър, който фучи застрашително и иска всички да му се подчиняват. Това важи и за ламариненото петле, което трябва да устои на редица изпитания и капризи на ледения господар. Накрая, с помощта на Градския часовник, то успява да посрещне пролетта, обърнато в посоката на истинското приятелство. Поуката от ... |
|
|
Като форма на човечеството всеки народ носи неговите висши качества, които са обща съкровищница на индивидуалните народни култури. Човечеството е общество от народи и поради тази причина излиза наяве фактът, че всеки народ се представя като личност в това общество от много народи. До тук имаме два принципа: народите са форми за съществуване на човечеството; народът е личност. Тия два принципа са основополагащи за възгледа на постоянното в промените, защото широкият консерватизъм (словосъчетание, което е равнозначно на възглед на постоянното в промените) има за понятия, чрез които разбира света, три такива: род, народ и ... |
|
|
Книгата съдържа епиграми, стихотворения и афоризми. ... Румен Иванчев е награден със следните литературни награди: за първа книга с поезия в конкурса "Южна пролет" в Хасково, 1983, премията "Фараболина" на Карнавала във Виареджо, Италия, 1993; националната награда "Чудомир", 2015. "Постепенно в България настъпват големи промени. Богатите стават по-богати, бедните стават по-бедни, умните - по-умни, глупавите - по-глупави, а останалите, сред които съм и аз, сме отдавна в чужбина. В тази бих я нарекъл, патриотична книжка съм събрал нови епиграми, неостаряващи стихотворения и мисли, ... |
|
|
Големите военни победи през Средновековието превърнали България в една от най-големите и силни държави в Европа. В тази богато илюстрирана книга са описани седем от най-великите български битки: при Онгъла (680 г. - Хан Аспарух), при Константинопол (718 г. - хан Тервел), във Върбишкия проход (811 г. - хан Крум), при Ахелой (917 г. - цар Симеон), в прохода Траянови врата (986 г. - цар Самуил), край Одрин (1205 г. - цар Калоян) и при Клокотница (1230 г. - цар Иван Асен II). ... |
|
|
В памет на живописеца Румен Лаптев, който ни напусна през 2013 г. ... В този каталог са представени над 80 цветни репродукции на картини от различни периоди на художника. Това, което няма как да се види тук, е усещането му за изкуството и за живота, отдадеността му към неговите ученици, майсторството му като познавач на технологията на живописта до най-дребните детайли. ... |
|
|
Книгата Българското етническо присъствие в Западна Тракия и Одринско XIX - XXI в. от Румен Иванов е поредното актуално и оригинално заглавие на изследванията в ново време, което продължава темата за българското етническо присъствие и неговите следи днес в най-южните предели на българската етническа територия в някогашната Османската империя, признати като такава с преобладаващо българско население и от Посланическата конференция в Цариград през 1876 г. и от фермана за учредяването на Българската екзархия през 1872 г., останали по силата Берлинския договор от 1878 г. извън границите на съвременната българска държава. ... |
|
|
"Утре рано аз имам дуел, ще изпискат две сребърни шпаги. Неизгодно е да съм смел, изгодно е да избягам... Аз ще бъда убит войник, вече хапвам последната хапка, а животът е жалък вик, панталони и шапка." Румен Денев ... |
|
|
За Румен Стоянов , доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ... |
