В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
Навършват се 100 години от рождението на Петър Христосков - блестящ представител на българското изпълнителско изкуство и композиторско творчество на ХХ век. Започнал да свири на цигулка съвсем малък, още с първите си изяви на сцена показва завидни качества. За развитието му като цигулар решаваща роля имат учителите му: основно проф. Саша Попов, а по-късно - проф. Густав Хавеман (цигулка) и проф. Ханс Малке (камерна музика). Концертира активно в България и Европа като солист на симфонични оркестри и като камерен музикант. Репертоарът му е изключително разнообразен - от предкласиката до музиката на ХХ век, вкл. и творби от ... |
|
Колекцията "Дмитрий Шостакович - Симфонии" продължава със Симфония № 8 в до минор, опус 65. Написана за кратко време (за малко повече от два месеца през лятото на 1943 г.), творбата е представена пред публика за първи път на 4 ноември същата година от Симфоничния оркестър на СССР и диригента Евгени Мравински. По мнението на Исаак Гликман - близък приятел на композитора, тя е "най-трагичното произведение". Самият Шостакович обаче я определя като "оптимистично, жизнеутвърждаващо произведение", въпреки "многото вътрешни конфликти - и трагични, и драматични...". Но за мнозина симфонията ... |
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
Музикална къща ГЕГА Ню започна съвместна издателска дейност със швейцарската музикална организация MUSIKÈ, основана по инициатива на Жан-Бернар Помие и група музиканти. Първата програма от тази поредица е записана от Морис Бург - обой и Жан-Бернар Помие - пиано (GM 701). Втората е отново с Жан-Бернар Помие, но в партньорство с Бруно Паске – един от най-добрите виолисти в света. Повече от 30 години Бруно Паске е бил първи солист в Националната опера на Париж и Националния оркестър на Франция. Но многобройните му прояви като солист и камерен музикант го принуждават да прекъсне оркестровите си участия. Работил е с ... |
|
Музикална къща ГЕГА Ню започва съвместна издателска дейност със швейцарската музикална организация MUSIKÈ, основана по инициатива на Жан-Бернар Помие и група музиканти. Първата програма от тази поредица е записана от Морис Бург (обой) и Жан-Бернар Помие (пиано). Морис Бург е сред най-известните обоисти в света. С впечатляващ списък от награди, той свири с най-добрите оркестри и под ръководството на най-известните диригенти: К. Абадо, Д. Баренбойм, Р. Шаи и др. Самият Бург също се изявява и като диригент. Не по-малко продуктивен е и в звукозаписната област. Като солист и камерен музикант записва за EMI, Decca, ... |
|
Преди 40 години (1962) е основан Камерният ансамбъл “Софийски солисти”. Трима диригенти слагат своя творчески отпечатък върху работата му: Васил Казанджиев (1964 – 1978), Емил Табаков (1979 – 1988) и сегашният ръководител – Пламен Джуров, поел състава през 1988 г. От основаването си ансамбълът неизменно поддържа името си на елитна формация с изключително богат репертоар от произведения, създавани в период от около 400 години (XVІ – XX в.).Немалка част от него заемат произведения от български композитори. И затова настоящото издание на Музикална къща “ГЕГА НЮ” не е изненада за тези, които следят отблизо изявите на “ ... |
|
В каталога на Музикална къща "ГЕГА Ню" новото издание с популярни български народни песни "ПРЕМИНАВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" е интересен акцент. Включените песни са не само популярни и обичани, но и записани максимално близо до първоизточника - пеене без съпровод, само от един инструмент или глас и инструмент. Слушателите ще си припомнят "Димчо ле, гайдарджийче ле", "Засвирили ми са дор три ми гайди", "У Недини равни двори", "Паню пашата", "Байно ми са, любе ле, позакани" и още много любими песни. Това е резултатът от почти двегодишния труд на Милен СЛАВОВ - композитор, музикален продуцент, акордеонист, който живее в САЩ от 1997 г. ... |
|
От 1997 г. до сега Gega New е издала четири компактдиска на пианиста Веселин СТАНЕВ с творби от Шуман, Шопен, Лист, Рахманинов, Равел и Бетовен. Петият поред албум е посветен на 170-годишнината от рождението на Йоханес БРАМС и включва: Шест клавирни пиеси, оп. 118, Седем фантазии, оп. 116 и Вариации на тема от Паганини, оп. 35 (І и ІІ тетрадка).Веселин Станев е познат на публиката от България, Европа и Япония от многобройните си концерти в Германия, Швейцария, Франция, Португалия, Австрия, Русия, от изявите му на музикалните фестивали "Софийски музикални седмици", "Варненско лято", "Аполония", както и от изявите му като ... |
|
Музикална къща Gega New и Classic FM Radio започват съвместна поредица "Концертмайсторите". Идеята е да бъдат представени български изпълнители - концертмайстори на водещи европейски оркестри. Записите са от концертите, организирани от Classic FM Radio през сезон 2002 - 2003 г. Първият концерт се състоя през м. ноември 2002 г. Солист беше цигуларят Светлин РУСЕВ - млад и много перспективен музикант. Възпитаник на Музикалното училище в Русе, той продължава образованието във Франция при прочутите педагози Жерар Пуле, Деви Ерлих и Жан-Жак Кантороу. Заедно с това посещава майсторските класове на Минчо Минчев, Ифра Нийман, ... |
|
Освобождението на България от османско робство (1878) създава реални условия за развитието на професионална култура. Дотогава народното творчество е единственият масов културен продукт. Особено бурно е развитието на различните видове изкуства в първата половина на ХХ век. Завършилите в Европа талантливи българи се завръщат в страната и с възрожденски ентусиазъм поставят основите на националната култура. Сред забележителните представители на българската композиторска школа от този период е ДИМИТЪР НЕНОВ (1902-1953) - блестящ композитор и пианист, талантлив архитект, оригинален мислител, клавирен педагог и активен ... |
|
Музикална къща “Гега Ню” представя акордеониста ПЕТЪР РАЛЧЕВ - изявен виртуоз не само в областта на народната, но и на класическата музика. Още като ученик e отличен на Конкурса за млади музиканти в Чирпан, а малко по-късно получава специална награда на международния конкурс в Клингентал – Германия. Заедно с цигуларя Георги Янев основават оркестър “Орфей”. Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи фолк и джаз музиканти (Иво Папазов, Делчо Митев, Стоян Янкулов и др.). Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка, а Франсоа Билар и Дидие Русен го включват в книгата “История на ... |