Родена съм във Ваяшкото село Падина, област Варненска, и съм първата изпълнителка на нашите характерни със своя диалект и звучене, ваяшки песни. Нашето меко ваяшко е като капка мед върху езика, сладят такива дума, а когато са подредени в песен - сладостите им нямат край. Радвам се, че вече 30 години изпълнява и популяризирам нашите ваяшки песни, изпълнени със съдържание, отразяващо бира, традициите и културата на "ваяците"Кариерата ми на народна певица започна през 1976 година, като солистка в професионалния ансамбъл за народни песни и танци "Варна", където съм изпяла десетки ваяшки песни учени от ... |
|
Три гласовити певици /Христина Лютова, Вергиния Овчарова и Мариана Павлова/ променят представата ни за възможностите на женските гласове: дълбоки, тембристи, овладени до съвършенство алти. Всяка една от тях е изявена солова изпълнителка, с богат автентичен репертоар. А обединявайки гласове и песни, те сякаш потвръждават легендата за митичния Орфей, роден в Родопа планина. Родопските песни са волни, спокойни в характерната само за тази област пентатоника, с преобладаваща любовна тематика. Певиците от Каба трио “Родопея” най-добре илюстрират песенния фолклор от своя роден край. Намесата на композиторите само е подчертала ... |
|
Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
Трио “Българка – Пенев си е поставило амбициозната задача да представи песенното многообразие на България. Снежана Борисова, Мая Денчева и Стоянка Бонева заедно с композитора Димитър Пенев блестящо ни превеждат през Шоплука, Тракия, Пиринска Македония, Северна България, Странджа и Родопите. Песните са ту шеговити и игриви, ту протяжни и лирични. Трите певици са от различни фолклорни области: Снежана Борисова е от Шопско, Мая Денчева е от Северна България, а Стоянка Бонева е от Пиринска Македония. И точно в обединяването на трите различни изпълнителски стила, във включването и на други интересни фолклорни региони е ... |
|
Дискът представя малка част от богатото и разнообразно творчество на Андрей Врачански, неговите хора - само 17 от 52, като всяко едно от тях има своята история на създаване и е провокирано и вдъхновено от конкретно преживяване. "Моята годеница", заема особено място в творчеството на композитора и се превръща в емблематично. Еленините хора, са от любимите на автора и в диска може да чуете още пет от тях - "В детската градина", "Веселата тракийка", "Пелевунски моми", "Защо ме забрави", "Палавите внучки". Андрей Врачански (1915 - 1990 г.) е роден в с. Селановци, ... |
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
Една случайна среща на хиляди километри от България провокира това великолепие от звуци и идеи; този музикален “заговор” между двама музиканти от различни поколения, но еднакво силно обичащи традиционния български фолклор! Тази среща ражда и програмата “На трапеза”, записана в църквата “Св.Св.Кирил и Методий” в Ню Йорк през м.януари 1999 г. Никола Илиев (кларинет) е от поколението на музикантите, расло с музиката на легендарните сватбарски виртуози. Заедно с това е получил класическо музикално образование - първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това - в Музикалната академия в София като ученик на проф. Петко Радев ... |
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |