През последните две десетилетия на ХХ в. в българската музика се утвърждават имена на редица млади композитори, които обновяват облика на композиторското творчество. Произведенията им внасят нови и свежи идеи, интересни творчески хрумвания, разнообразни изразни средства. В този период се налага и Красимир Тасков – композитор, блестящ пианист, педагог (от 2002 г. е професор в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София). ... |
|
|
Авторският компактдиск на известния български композитор Александър Йосифов съдържа композиции за клавирни дуа- област в която се изявява с оригиналност на идеите. След постигнатото в опусите за две пиана и за четири ръце, той се насочи към експериментиране с още по-големи клавирни състави като например "Симфония-концертанте" за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла /24 пианисти,респективно 48 ръце/, която привлича вниманието на японската публика и музикална критика, определили я като уникално творение на 20 век. Йосифов, който е автор на опери,балети,детска музика, симфонии и инструментални творби / повече от 1200 общо/ ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
|
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
Продължение на поредицата, представяща популярни и обичани произведения от световната музикална класика: В. А. Моцарт – Малка нощна музика, Серенада № 13 в сол мажор KV 525; Ф. Шуберт – Военен марш, опус 51, № 1; Ф. Менделсон-Бартолди – ув. „Фингалова пещера”, опус 26; Й. Ивановичи– Дунавски вълни, валс; К. Щамиц – Концерт в ре мажор за виола и оркестър. За успеха на колекцията „Майстори на класическата музика” основна заслуга има големият български диригент Васил Казанджиев. Неговият прочит е прецизен, с изключително познаване на епохата и стила на композиторите. В програмата участва и виолистът Димитър Пенков – ... |
|
|
Това е първият музикален албум на женски народен хор "Цветница". В него са включени изпълнения на хора акапела, със съпровод на оркестър или орган, камерни изпълнения, както и изпълнения на солистките на хора - Иванка Илиева, Кичка Христова, Теодора Керанова и Христина Кателиева. Записани са творби на известни автори работещи в жанра на обработения песенен фолклор. Също и образци на българското църковно песнопение. За първи път в историята на обработения фолклор са създадени и се публикуват песни за народен хор и орган обработени от Атанас Илиев и те заемат особено място в албума. В известен смисъл този диск е ... |
|
|
Ценителите на българския фолклор за втори път се срещат чрез музикалната издателска продукция на Gega New с творчеството на един от най-големите композитори в жанра на фолклорната обработка - Стефан Кънев (1930 - 1991). Оставил дълбока следа и лично присъствие в българската музикална култура като автор на над 5000 авторски песни и обработки на фолклорни мелодии, композиторът създава свой стил в съчетанието между българската фолклорна самобитност и европейската музикална класика. Той е музикант, в чието творческо съзнание присъства разбиране за фолклора, пречупено през задълбоченото познание за музиката на света и ... |
|
|
Дмитрий Шостакович - vol. 7, Симфония No. 9 и No. 10. Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. ... В седмата програма добавяме още две симфонии - № 9 и № 10. Те, както и останалите, имат интересна история. През 1943 г. властите поръчват на Шостакович да напише произведение, което да възпее Съветския съюз и бъдещата победа. Композиторът приема и обявява, че ще напише голяма симфония с хор, подобна на Деветата симфония на Бетовен. Когато през 1945 г. войната приключва, всички я очакват, но тя все още не е готова, даже първата част не е завършена. Вместо грандиозен апотеоз на победата и Сталин, на 3 ... |
|
|
През първата половина на ХХ в. в българската култура все повече се утвърждават талантливи и високо образовани композитори и музиканти. Сред тях особено ярко се откроява Петко СТАЙНОВ (1896 - 1977) - композитор, педагог и музикален общественик. Твори основно в областта на симфоничната и хорова музика. И в двата жанра композиторът приспособява европейската музикална традиция като изразни средства и форми към българското светоусещане. Така създава свой музикално-творчески стил, в който българската мелодика и ритмика прекрасно са съчетани с постиженията на европейската музика. заедно с това заема редица престижни и отговорни ... |
