Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
Още с участието си в сборната програма "Съвременни български композитори - vol. 3", Ясен Воденичаров предизвика любопитството на ценителите на съвременната българска музика. Следват два диска с негови произведения ("Детски хор при Българското национално радио" и "Compositions"), всеки от които показва търсенията и реализацията на творческите му идеи. Новата програма на композитора продължава програмната насоченост и характерните за него образни звукови съчетания. ... |
|
|
През последните две десетилетия на ХХ в. в българската музика се утвърждават имена на редица млади композитори, които обновяват облика на композиторското творчество. Произведенията им внасят нови и свежи идеи, интересни творчески хрумвания, разнообразни изразни средства. В този период се налага и Красимир Тасков – композитор, блестящ пианист, педагог (от 2002 г. е професор в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София). ... |
|
|
Дискът е част от колекцията "Световна приказна класика" на "Театър Пан" и съдържа авторска приказка за авторите и четири български народни приказки. ... |
|
|
Български народни песни и музика. Песни от Тракия, Странджа, Родопа и Пирина. ... |
|
|
Сред забележителните пианисти на нашето съвремие е Антон Диков (1938 – 2004), признат от публиката и критиците за част от световния музикален елит. Прочутият пианист Емил Гилелс пише за него: „Изкуството на Антон Диков прави чест на родината му, изпълнението му се отличава с прекрасна школа, свежест и благороден стил”. Възпитаник на проф. Люба Енчева в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” - София, специализирал във Франция при Надя Буланже, Артур Рубинщайн и Робер Казадесю, той прави впечатляваща международна артистична кариера. Концертира от 1954 г. и свири в почти всички европейски страни, в САЩ, ... |
|
|
|
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
Една от най-интересните и стилни шопски певици е СНЕЖАНА БОРИСОВА. В същото време, тя е и човек, отворен към по-различен подход по отношение на третирането на автентичния фолклор, като запазва мярката, отвъд която е пошлостта. Родена и израснала в Лозен, тя и досега събира и изучава песните на родния си край. Много от тях залегнаха в основния репертоар на ансамбъл "Филип Кутев", където Снежана Борисова пя от 1982 г. до 2001 г., а записите й в Българското национално радио ги направиха популярни в цяла България. Богатият й професионален опит като солистка в ансамбъл "Филип Кутев", като певица в камерни ... |
|
|
|
|
|
Лазар Николов /1922-2005/ представя в своя първи компактдиск три произведения, създадени в периода 1990 – 1992 г., изпълнени на “Нова българска музика” и на авторски концерт. Музиката на Лазар Николов десетилетия наред бе определяна като авангардна, свързана с най-крайни тенденции в музикалното творчество на ХХ век. В късните си произведения авторът синтезира похвати и техники на сериалната, атоналната и алеаторната музика. Използването на български метроритми и ладове винаги е придавало особен, национален характер на неговото изкуство, превърнало се в образец на смело новаторско мислене. Третият струнен квартет, както и ... |
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
