|
|
Талантливите музиканти Марио Хосен - цигулка и Йоел Матиас Йени - диригент на фестивалния оркестър "Орфеисти" представят популярни и обичани от публиката пиеси. Единственото изключение е написаната специално за тази програма "Зимна музика" от швейцарския композитор Валтер Беер, чиято световна премиера беше в България. Младият цигулар Марио Хосен е известен на българската и световната музикална общественост. Завършил Пловдивското музикално училище, той продължава образованието си във Виенската музикална академия. Получава награда от австрийското министерство на културата и започва блестяща кариера в ... |
|
Оркестър Родопски солисти е създаден през 1991г. от ръководителя си Константин Джигошев. Оркестърът е участвал в много фестивали в страната и чужбина. В Стамболово през 1996 и 1998г. оркестърът печели два пъти втора награда. През 1995г. излиза първия албум на Родопски солисти. До момента оркестърът има четири албума, които съдържат предимно песни от Родопската фолклорна област. В Родопски солисти са участвали музиканти - виртуози от цялата страна като: Недко Богданов, Божидар Смилянов, Васил Юруков, Иван Пичуров, Манол Кушлев, Димитър Христов, Петър Миланов и други. Солисти на оркестъра са били: Величка Тодорова, Цонка ... |
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ / ТИТЛА (на диалект от Костенец титла е твърда земя) е шеста поред програма, издадена от Музикална къща Gega New. В нея той се изявява и като изпълнител, и като композитор. За всички, които следят развитието на музиканта, това издание отново ще потвърди неизчерпаемите възможности на Теодосий Спасов да импровизира, да комбинира стилове и жанрове, да изненадва. И както в предишните издания, тук също му помагат и сътрудничат негови колеги-съмишленици: Йълдъз Ибрахимова, Огнян Видев, Румен Тосков, Георги Дончев, Стоян Янкулов, Галина Дурмушлийска, Атешхан Юсеинов, Христо Йоцов, вокален квартет “Западни ... |
|
Свилен Маринов - кларинет Оркестър "Амадеус" - София с диригент Чое Йонг-Хо Концертите за кларинет и оркестър № 1 и 2 и Концертиното за кларинет и оркестър на Карл Мария фон Вебер са написани в много кратък период от време (март – юли 1811 г.). Тяхното създаване е провокирано от виртуоза-кларинетист и приятел на Вебер – Хайнрих Йозеф Баерман. Първо е Концертиното, чиято премиера на 5 април 1811 г. преминава при огромен успех и предизвиква поръчката на двата концерта за кларинет. И до днес, трите произведения са еталон за изпълнителско майсторство. В тази програма записите са реализирани от кларинетиста Свилен Симеонов, ... |
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
Изтъкнати български музиканти създават група "Дива peka". Те и гостите им са натрупали опит и известност в различни фолклорни формации (оркестъра за народна музика на БНР, ансамбъл "Тракия", ансамбъл "Пирин", "Ева квартет"). Тук обединяват талант и умения, за да ни представят популярни народни песни и инструментални пиеси по модерен и уникален начин и в същото време - с уважение и преклонение пред традициите. Цялата програма е съставена като музикална разходка из различните етнографски региони и представя невероятното разнообразие на ритми, мелодика и метрум, а изпълнителите ... |
|
Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
През първата половина на ХХ в. в българската култура все повече се утвърждават талантливи и високо образовани композитори и музиканти. Сред тях особено ярко се откроява Петко СТАЙНОВ (1896 - 1977) - композитор, педагог и музикален общественик. Твори основно в областта на симфоничната и хорова музика. И в двата жанра композиторът приспособява европейската музикална традиция като изразни средства и форми към българското светоусещане. Така създава свой музикално-творчески стил, в който българската мелодика и ритмика прекрасно са съчетани с постиженията на европейската музика. заедно с това заема редица престижни и отговорни ... |
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |