"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Сън в алени покои е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, които вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв Сън, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение. Сън в алени покои е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, ... |
|
Написана на четивен език, монографията представя двойката Язова - Балабанов като интересен и значим социокултурен феномен. През 1930 година, след пророчески сън, 18-годишната Люба Ганчева събира смелост и отива при професор Александър Балабанов, за да чуе мнението му за стихотворенията ѝ, събрани в пет тетрадки от по сто листа... Във времето, през което тя избира литературата за своя съдба, а той ролята си да я стимулира и напътства, се случва тяхната любов. Необичайна и нередна в очите на другите - тя е млада, красива, впечатляваща, той - възрастен, непривлекателен, семейно обвързан. Целта на настоящето ... |
|
Из историята на Нощен хоризонт. Румен Стоичков е дългогодишен водещ на предаването Нощен хоризонт, за което има към 1300 изяви пред микрофона. Член е на СБЖ и е автор на книгите Преди забравата, Из стръмнините на България, Някъде там , Сърце на длан , Ожадняла река , По билото на миналото , Полъх от дълбините и Броеница от гласове . Звуците на нощта е неговата девета книга. Тя е своеобразна история на предаването Нощен хоризонт, което на 3 януари 2024 г. навърши 40 години от появата си в ефира на Българското национално радио. Румен Стоичков е завършил специалностите Българска филология и История в Софийския ... |
|
Второ преработено издание. ... Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти... "Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се ... |
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
Роман от парчета живот. ... В "Моят луд век" читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича "амазонка във войната за душите на ... |
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922 - 1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е Ърмак, ... |
|
Всички знаем за светлината, която ще ни очаква в края на тунела, когато пътуването ни приключи. Ами ако нещо се обърка? ... Еви Сноу е на осемдесет и две, когато тихо умира в съня си, заобиколена от децата и внуците си. Това е начинът, по който повечето хора искат да напуснат света, но когато Еви достига до вратата на собствения си рай, тя открива, че отново е на двадесет и седем години, а вратата ѝ не се отваря. Душата на Еви трябва да е достатъчно лека, за да премине, така че трябва да се отърве от всичко, което прави душата ѝ тежка. За "Еви" това означава да се освободиш от тайните, които пази ... |
|
"Мощен хуманен дух. Силна образност. Необичайна повествователна техника. Триумфираща ирония. "Мене ме сънува мравка" е присмехулна и нежна книга едновременно." Димитър Гачев "Ангел Еленков преминава свободно от реалност към метафизика. С неподражаем стил разказва за боледуващата душа на човека. С лекота смесва фин сарказъм с неочакван сюрреализъм, изненадва и трогва читателя." Владимир Пенев "Животът в късите истории на Ангел Еленков тече като във филм на Фелини. Преобръща се като в комедия на братята Гручо и Харпо Маркс. Финалът винаги е запазен за Алфред Хичкок ." Александър ... |