|
|
Прочутият хор “Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова отново отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и Лазаруване. В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала. Коледа се празнува в деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая Коледуване е в древните езически представи за ... |
|
|
|
Компактдиск от серията "Песни и стихчета за най-малките" ... Песни и стихчета за лека нощ ... |
|
Хорът на Софийските момчета е измежду най-престижните български състави от този род, носител на много награди от международни и национални конкурси. Под ръководството на талантливата Адриана Благоева през последните години, хорът разшири репертоарния си диапазон, включвайки в програмите си и шедьоври на литургичната музика - католическа и ортодоксална. В поредния си компактдиск хорът на Софийските момчета се представя с литургични песнопения от Добри Христов, Петър Динев, Бортнянски, Кедров, Орлов и др. Особен интерес за любителите на църковна музика са монодичните песнопения - авторови и анонимни като “Святи Боже” или “ ... |
|
|
|
Български хорове – лауреати на международни конкурси Българското хорово изкуство отдавна е познато по света. Няма български хор, който да е гостувал в чужбина и да не е предизвикал възторга на публиката. Затова и третият диск от серията „БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО” е със изпълнения на хорове (детски, женски, мъжки и смесени) – лауреати на международни конкурси. Записите са студийни и документални и са направени в период от около 30 години. Така се проследява и развитието на хоровото изкуство в България. Програмата е съставена от песни, създадени предимно през ХХ век, като преобладават творби от български композитори: ... |
|
|
|
Георги Германов е един от най-ярките странджански певци, но в репертоара му са застъпени и тракийски,стари градски и песни от други фолклорни области. Богатият репертоар му дава възможност да направи много записи в Радио София и Радио Варна, а в деветте албума, които е издал, наброяват 284 песни. В неговите книги с народни песни, които е отпечатал - “Манде ле чаша сребърна” и ”Песен от душа блика” са включени 317 песни. Словото на музиката на Георги Германов е красиво и изящно. То звучи естествено и достъпно. И в същото време е изразител на истината за времето и хората. Има хубав,характерен глас,който не може да сбъркаш. ... |
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
Иван Кремов е роден на 2 март 1931г. в с.Жеравна, Сливенска област (Йовкова Жеруна) Пръв открива певческия талант на Иван Кремов неговия учител Данаил Костадинов, автор на станалата антикварна рядкост монография за Жеравна. Първото публично изпълнение на Кремов е на 24 май, празника на славянската писменост. Тогава е бил на читиринадесет години. Така започва неговият път; солист в гимназиалния хор в Котел; солист на хора в поделението, където служи; солист на Ансамбъла на трудовите войски. От 1954 година е на сцената. Оттогава започва истинското му пътуване към сърцата на хилядите почитатели на българската народна песен. ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |