През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
Македонските песни са феноменално явление в традицията на три балкански държави: Гърция ,Македония и България. Независимо от държавните граници, песните от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония преминават през тях и се пеят и слушат с еднакъв успех навсякъде. Но безспорен е фактът, че в България те са най-близко до първоизточника, без трайното влияние на останалите фолклорни региони. Макар, че в Пиринско тези песни съжителстват с по-старинни и първични образци, в ладово и мелодично отношение твърде много се различават от тях. Именно програмата на Гега Ню “Море пиле, славей пиле” показва най-характерните особености на ... |
|
Рождество Христово е сред най-възпяваните църковни събития. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” продължава издаването на програми с църковно-славянски песнопения, посветени на този светъл празник. “РОЖДЕСТВЕНСКА ВЪЗХВАЛА” представя както многогласни хорови творби от Бортнянски, Добри Христов, П.Чесноков и др., така и едногласни източно-църковни песнопения с хилядолетна традиция у нас. Изпълнителите - Мъжкият хор при Катедралния храм “Св.Неделя” - София и диригентът Кирил Попов не са се ограничили само с празничната църковна музика, а са включили и светски песни, посветени на Коледа: “Боговица” от Добри Христов, “Коледари” ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
В каталога на Музикална къща "ГЕГА Ню" новото издание с популярни български народни песни "ПРЕМИНАВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" е интересен акцент. Включените песни са не само популярни и обичани, но и записани максимално близо до първоизточника - пеене без съпровод, само от един инструмент или глас и инструмент. Слушателите ще си припомнят "Димчо ле, гайдарджийче ле", "Засвирили ми са дор три ми гайди", "У Недини равни двори", "Паню пашата", "Байно ми са, любе ле, позакани" и още много любими песни. Това е резултатът от почти двегодишния труд на Милен СЛАВОВ - композитор, музикален продуцент, акордеонист, който живее в САЩ от 1997 г. ... |
|
|
|
Драматизации ... |
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
|
|
|
|