Българският музикален фолклор се радва на сериозен интерес по света. В много страни концертите на български ансамбли се посрещат с овации, а в немалко от тях се създават и състави, в които се изучава и изпълнява българска народна музика. Ние вече ви представихме два: оркестър „Тополово” от Франция (GD 148) и „Балкан транзит” от Дания (GD 311). Допълваме поредицата с великолепните записи на холандския ансамбъл „Чубрица”. ... |
|
|
Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. ... |
|
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
|
|
Симфоничният оркестър на БНР, с диригент Емил Табаков изпълнява "Симфония № 11 в сол минор, опус 103 "1905 година"". Шостакович замисля 11-та симфония още през 1955 г. по повод 50-годишнината от революцията от 1905 г., но успява да реализира идеята си едва през 1957 г. И макар че произведението е по конкретен повод, в него композиторът засяга теми, които винаги са вълнували човечеството - за свободата, за невинно загиналите, за личността и властта... Самите заглавия на частите подсказват звуковите картини: от бездушния официален град, през молбите, стенанията, ужасите от погрома, оплакването на ... |
|
|
Мъжкият вокален квартет "Светоглас" е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика - фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области. Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света. Албумът "Песента на славея" е ... |
|
|
"Срещна ни хорото" е първият фолклорен албум на Джена. Той е с оркестър “Канарите” и ще донесе много добро настроение за почитателите на народната музика. В "Срещна ни хорото" Джена се изявява като певица, композитор и текстописец в песента "Любе, Атанасе", посветена на нейния съпруг. Албумът включва 13 мелодии от огромния музикален фонд на оркестър "Канарите", създаден от Атанас Стоев. Част от популярните мелодии са събрани в три китки: Китка, Хороводна шевица и Драгойновско хоро. Три от песните: "Всичко на света е любовта", "Севдалино моме" и "По пътища да ... |
|
|
Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVІІІ в. във висшето общество на Англия и Франция, а в Испания, по исторически сведения, още преди ХІІІ в. е много популярен народен инструмент. В средата на ХІХ в. интересът към китарата значително намалява, за да се възроди отново в началото на ХХ в.от виртуозите Франческо Тарега и Андрес Сеговия. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на Европа. Един от най-дейните изпълнители е датският китарист Фин СВИТ . Наред с интензивната си концертна дейност, той е и истински популяризатор на китарата. Участва в майсторски класове, в журита на ... |
|
|
Освобождението на България от османско робство (1878) създава реални условия за развитието на професионална култура. Дотогава народното творчество е единственият масов културен продукт. Особено бурно е развитието на различните видове изкуства в първата половина на ХХ век. Завършилите в Европа талантливи българи се завръщат в страната и с възрожденски ентусиазъм поставят основите на националната култура. Сред забележителните представители на българската композиторска школа от този период е ДИМИТЪР НЕНОВ (1902-1953) - блестящ композитор и пианист, талантлив архитект, оригинален мислител, клавирен педагог и активен ... |
|
|
От многобройните популярни и обичани стари градски песни Музикална къща Gega New избра предимно романси и танга, които и досега се пеят и слушат с удоволствие. Една от песните - “Минаха години” даде заглавието на програмата. Освен нея записахме: “Таз вечер празнувам разлъка”, “Гърди си с рози накити”, “Белите манастири” “Заспали чувства”, “Кажи, кажи, бедни ми рибарю” и др. Любопитното в тази програма е участието на Костадин Гугов - много стилен и обичан народен певец, който никога не е записвал градски песни, но слушателите ще се убедят, че се справя чудесно със спецификата на стила. Партньорка на Гугов е Емилия Венева, ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
|
Женска фолклорна група "Българка" е създадена на 07.07.2004г. от Михаил Христов Бъжев по инициатива на настоятелството при читалище "Бъдеще" в кв. Острец на гр. Априлци. За кратко време благодарение на талантливите участнички групата постигна високи творчески успехи и богат репертоар. Групата участва с изяви от местно, национално и международно значение като:"Балкански събор на българската песен" гр. Априлци - кв. Острец и на местните празници в Община Априлци Събор "Искри от миналото" - гр. Априлци Фолклорен събор "Цветница" - гр. Ловеч"Балкан Фолк" - гр. Велико ... |
