В началото на 2016 г. групата "Обичайните заподозрени" започва работа по създаването на нов студиен албум. Това е техният първи проект с нови песни от 15 години насам, тъй като в периода от 2001 г. до сега, Стефан издава основно албуми с театрална и филмова инструментална музика. Той включва 12 парчета в утвърдената досега посока - смесица от инди-поп и рок песни със силен китарен саунд, мелодични линии и въздействащи поетични текстове. В компанията на "Обичайните заподозрени" Стефан Вълдобрев се впуска в лудешко, стихийно пътешествие напред, дори това „напред“ да е в тъмното, на ръба, някъде там в ... |
|
|
Дискът съдържа коледни песни за деца на английски език. ... |
|
|
Дискът съдържа песни, стихчета и гатанки за фигурите и формите, изпълнени от ДВГ "Пеещите кенгура". ... |
|
|
С участието на: Стефка Оникян и Мария Колева Най-младият състав на Българското национално радио навърши 15 години. Първата репетиция е през ноември 1990 г. Оттогава до днес много дечица на възраст между 5 и 11 години откриха очарованието да вдъхват живот на музиката. Под диригентството на основателката Илина Тодорова, „Радиодецата” са записали над 400 песни, като голяма част са създадени специално за тях. Многобройни са и изявите на децата в цялата страна. Съставът е редовен участник в прегледите „Нова българска музика” и радиоконкурса „Пейте с нас”, на който са отличени със Специалната награда. Особено вълнуващо събитие ... |
|
|
|
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Още в българската фолклорна традиция колективното музициране е широко застъпено. Затова съвсем естествено се заражда многогласното хорово изкуство. В края на ХІХ в. вече са създадени първите хорове, а ХХ в. бележи истински връх в развитието на хорово-изпълнителската практика. Хоровите състави са не само място за творческа изява на изпълнители и автори; те се превръщат в своеобразни школи за музикално възпитание, в културни средища в градовете, подкрепяни от широки обществени кръгове. Предлаганата програма е начало на поредица от 3 диска, съставена на принципа на антологията и е илюстрация на развитието и постиженията на ... |
|
|
В новия албум "От душа" на Димитър и Недко Богданови, любителите на музикалното изкуство ще имат удоволствието да се срещнат и насладят на типичната за тях атмосфера, породена от специфичните белези на творчеството им. Братя Богданови отново ни представят качествена продукция в характерния за тях стил - с много музика и поетично издържани текстове. Находчивите аранжименти на Недко радват ухото и са добро доказателство за професионалното му израстване. Новото в албума "От душа" са добре оформените и логически подредени инструментални сола на Недко, които по естествен път доизграждат песните и ... |
|
|
Диска е част от поредицата "Забавлявам се, играя и накрая всичко зная". Съдържа песни, стихове, предания и легенди за българските празници и обичаи. ... |
|
|
Димитър ТЪПКОВ е роден в София през 1929 г. Завършва композиция при големия български композитор Марин Големинов. Работи в различни институции: Българското национално радио, Софийската опера, Българската академия на науките, Държавната музикална академия, Министерството на културата и др. В момента е професор по композиция в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и директор на Международния музикален фестивал “Софийски музикални седмици”. Д. Тъпков започва творческата си дейност в период, в който част от българските композитори се изявяват като привърженици на авангарда, други – на национално и достъпно за ... |
|
|
Български народни песни и музика. Песни от Тракия, Странджа, Родопа и Пирина. ... |
