Пред смъртта всички са равни... Да, ама не! Някои са по-равни и мумиите им надживяват забвението. Балсамирането е "удоволствие", скъпо и достъпно само за богопомазани. От времената на фараоните и племенните вождове, през царе, папи и императори, та чак до соцвеличията и корумпираните президенти, богатите старателно пазят почетното си място след смъртта. Затова се повява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи като олтар за преклонение от простосмъртните. Монументални архитектурни паметници, скромни светилища, помпозни саркофази или просто погребални ниши в някой храм, мавзолеите пазят не само ... |
|
Книгата е част от поредицата на Института за изследване на близкото минало - "Минало несвършено" на издателство "Сиела". ... В тази книга се изследват избрани насоки на организационния обхват, нормативната регулация и институционалната уредба на всекидневното съществуване през епохата на комунизма в България. В своята цялост въпросът не е нов, но присъщо за неговото изучаване дотук се явява преобладаването на етнографски, социологически, историко-социологически, историко-антропологични, културологични, политологически, езиковедски, публицистично-документално-мемоарни и други подобни подходи с по-общ ... |
|
Последният час и покоят на бележити българи от миналото и съвремието. ... Всеки човек се ражда и идва на този свят с определена мисия и задачи. И когато ги изпълни, го напуска. Един се ражда, за да управлява, да бъде мъдър държавник, велик военачалник или революционер. Друг, за да се изяви в духовното поприще: в културата, изкуството или науката и да остане в паметта на поколенията като знаменит поет, писател, художник, музикант или учен. А трети, за да покори световни спортни върхове и да докаже, че човешките възможности нямат ограничения. Всеки народ има своите велики личности и герои в различните обществени сфери, ... |
|
"Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена. Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник. Живеят непоносимо дълго, до наши дни. Иначе са връстници на новата българска държава. Провират се през войни, бунтове, преврати. Но Историята е само декорация. Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт. Героите трябва да издържат и на двете. И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща. Късната - привлекателна. Но мигар някой някога си е отивал навреме?" Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. ... |
|
Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
"Също както около основния камък се гради църквата, така във всяка национална литература има личност, около която се изгражда духовният ѝ храм. В нашата това е Иван Вазов . Днешната ни книжовност е немислима без неговото многолико творчество, а душевността на всички нас, родените след него - без величествената му поезия и нравствената му проза. Тези 28 разказа са само малка част от безценното богатство, което ни завеща Патриархът на словото ни. Ала надяваме се, драги читателю, и в тях всеки от вас ще намери онези съкровени истории, пред които се прекланя в мълчание. Удивително е колко от тези проникновени ... |
|
Извън рамките е роман за ограниченията на системата, за сянката на Държавна сигурност и страха от миналото, но и за надеждата, приятелствата, любовта и духовните измерения на човешкото съществуване. Героят, Върбан Овчаров, започва емоционалния си и откровен разказ с напускането на страната ни, за да се срещне с майка си, която не е виждал от дете. Авторът ни отвежда в Париж, Нова Зеландия и... обратно в София. Измъчван от ограниченията, сковали обществото ни през 70 -те и 80 -те години на XX век, младият човек се стреми към свобода и възможност за развитие. Дълбоката му връзка с Планината и екстремните преживявания не ... |
|
"Аз пях за България, защото я обичах." ... В изданието са включени всички произведения на Иван Вазов , които се изучават в училище. То съдържа най-популярните стихове на автора, превърнали се в химни, които звучат и сега, както и най-известните му разкази - "Апостолът в премеждие" и "Чистият път", "Една българска" - исторически епизоди от предосвобожденска България, в които най-силно се открояват родолюбието и преклонението на писателя пред величието на българските герои и пред патриотизма на една обикновена българка. Цитати "В моята крехка детска душа отрано се вкорени ... |
|
Характеристики: размери: 100 x 140 cm; пластмасови лайсни и винил. ... |
|
В Политиката отвътре с конкретни примери са обяснени често непонятни за обикновените граждани процеси, които формират едно демократично общество, а също и това колко по-сложни са тези процеси в страна, която все още се намира в преход, и особено на фона на световни трансформации и катаклизми. "Политиците у нас не разбират важното, че демокрацията и пазарната икономика са органично цяло - едното не може да замести другото. Няма демокрация без пазарна икономика и обратно, без демокрация икономиката става джунгла, в която господстват монополи и престъпност." Иван Костов Политиката е в криза - не само в България, ... |
|
Учебното помагало е одобрено със Заповед № РД 09-1140/29.12.2002 г. на министъра на образованието и науката Важно! Изданието е разработено преди промените в учебната програма в периода от 2016 до 2022 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии . ... |
|
Стихотворения ... Глас "Ленива тишина над хълма тялото си е простряла. Безшумно въздухът на лятото трепти. Във сенките бръждят невидими комари – невероятно съвършенство – да слушаш музиката им, а да не виждаш тялото. Човек минава през тревата и пътеката върви след него. Така четлив и строен е човекът, защото знае накъде е тръгнал. Не искам кръстчето на ястреба в небето да падне върху него, да го зачертае, не искам и ръбът на изкушението да бъде под нозете му. Достатъчно е, че пътеката върви след него, за да запея." Из стихосбирката "Лист" ... |