Отплавал с бавните кораби на младостта, пътуващият мъж търси своето име, чува как броните пеят в ръждивата тишина, разбира, че само свободата е ужасът на роба. Нататък е небе, което не сънува хоризонти и бойното поле при Маратон е пълно с трупове на хиляди вестители. Тогава сред звездите се провира забравен дирижабъл, въздухът става объл и мъжът осъзнава, че още диша и още светлината го владее. И там, под красивия плод на узряващото време, той научава своя дълъг урок: мъжът се приближава като кораб, а се отдалечава като остров. Книгата на Александър Секулов "Карти и географии" е изненада за читателите на ... |
|
Колекция Събрано от Таня Николова включва 5 книги - 4 с лирика и роман в стихове. Книги от колекция Събрано: Толкоз. Лирика (42 стр., ISBN 9786197425123, 2020 г.); Магарешки песни. Лирика (42 стр., ISBN 9786197425154, 2020 г.); Еквилибриум. Лирика (88 стр., ISBN 9786197425116, 2020 г.); Калейдоскоп. Гротески (80 стр., ISBN 9786197425031, 2020 г.); Морз. Роман в стихове (132 стр., ISBN 9786197425130, 2020 г.). ... |
|
Стихове. ... Стихотворенията на Йордан Гранитски като че ли са писани за самия него - да запечата едно или друго състояние на страдащата си или възторжената си душа, за да предаде трепетите на любовния екстаз или на разочарованието. Творбите, включени в "Южни вечери", пресъздават пасторални пейзажи и идилични картини. Това са песни за полето, над което се стрелкат щъркели, соколи и лястовици, за криволичещия сред житата коларски път, обрамчен с гирлянди от макове, иглики, мащерки и теменуги. Общото чувство е радостно и светло, авторът съзерцава алени калинки, сините метличини, диша с пълни гърди топлия южен ... |
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
Томчето с избрана лирика е побрало любовни вълнения, поднесени завладяващо и откровено, пейзажни стихотворения, в които поетът показва умението си да долавя нюансите в природния свят наоколо, където са втъкани и трептенията на душата. Още – гражданска лирика, написана честно, с искрена болка за съдбата на Отечеството. "Човек живее винаги надвесен над своя бряг, отвесен и скалист, защото стане ли животът есен, денят е само капнал, мъртъв лист." ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Да започнеш да пишеш стихове, и то любовна лирика, когато семейството и кариерата на лекар са си поделили цялото ти време и внимание, а и първите трепети са вече зад гърба ти, е един истински триумф на женствеността над "делника и простите неща". Това е победа над досадното ежедневие, което често заплашва да те превземе и да те превърне в обикновена жена, майка и съпруга. Със своите стихове Джина Дундова отказва да се предаде на всекидневието. Вместо това тя пише, създава изящен апотеоз на любовта и на живота, такъв какъвто е, и какъвто всеки от нас ... |
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев . Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков . Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
Поемата "B меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60 - те години на XX век, но и безжалостна нравственна равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико - художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С "B меката есен" Валери Петров улавя ... |
|
Всяка лирическа сбирка на Валери Станков вълнува, тревожи и предизвиква възторг и трепет у читателите. Той е едносъщ, но и винаги различен. Ту ще ни изненада със съвършено неочаквана трактовка на най-баналната тема и ще изтръгне от нея скритата й изкусителна красота, ту ще ни потопи в бездните на свръхсложни екзистенциални и есхаталогически размишления, сякаш в някакъв несъзнателен шепот реплика Хайдегер или Киркегор ."буквар за влюбени" е книга, която цялостно ще преобърне представите на съвременната критика за границите и пределите на поетическото изображение. Стихотворенията на Валери Станков в нея приличат ... |
|
"Непримиримостта, изгарящата воля на лирическия герой на Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов, на моменти има богоборчески характер. Той знае, че може да счупи "стъклото на страха", да открие "края на кръга", където достигналите съвършена пълнота се превръщат в "мъдри синове на есента". Любовното опиянение се трансформира от неудържим копнеж в стоическо страдание. Той усеща, че нощта превръща преплетените тела на влюбените във водопади, чиито безмълвен грохот на страстта оглушава всичко, но е убеден, че по-значима е братската любов на сродните души, любовта към Отечеството и към ... |