Стойка Германова е родена на 28.09.1959 година в с. Генерал Тодоров, област Благоевградска, сгушено в полите на планина Кожух, близо до местността Рупите в семейство обичащо народната песен и танц, съхранило традициите и бита на бежанците от Егейска Македония. Израснала в Благоевград, възпитаник на ІІІ-то ОУ “Д. Талев”, завършила СМУ в Широка лъка, специалност “ народно пеене”. От 1979 до 1980 г. работи като певица в Ансамбъла за народни песни и танци гр. Кюстендил с главен художествен ръководител Никола Вучков. От 1981 г. е солистка на ансамбъл “ Пирин” Благоевград под ръководството на изтъкнатия композитор и диригент, и ... |
|
|
Съвременният музикален живот на България създава и предлага много нови форми на фолклорна основа. Това още повече събужда любопитството към традиционните образци, към старинната култура. С изданието “Пуста младост” сестрите-близначки ЗДРАВКА и ПИРИНКА ХРИСТОВИ ни връщат към трайните ценности на миналото. Израснали в Банско - град, разположен в подножието на Пирин планина (Югозападна България), те са имали щастливата съдба на живо да възприемат специфичната местна култура. Музикалният им талант ги отвежда в Пловдив, във Висшия музикално-педагогически институт. След завършването му двете сестри са приети в Държавния ... |
|
|
Събрани са коледни песни от цял свят, някои от които са се превърнали в интернационални химни на празника като например “Звънете камбанки”. Повечето са народни песни - немски, английски и френски, плод на анонимното народно изкуство, пренесени и съхранени през вековете. Техните простички мелодии, наситени с чувство на радост, възторг от празника, докосват сърцето на всеки човек, изконно свързан с християнството. Наред с фолклорните в компактдиска са включени и авторски песни, тематично свързани с Коледа и Новия завет. Изпълненията са на Коледната формация Джин Холоуей, Детския хор на катедралата Сейнт Джеймс, Оркестъра на ... |
|
|
Родена съм в сърцето на Странджа планина, с. Кости, Бургаска област, древно нестинарско селище, където се намира най-старият естествен растителен резерват на България - "Силкосия", там, където расте странджанската зеленика. Всичко има в Странджа - щедра природа, красиво крайбрежие, трудолюбиви хора, сладкодумен език, удивителни народни песни и обичаи. 35 години гордо нося и ревностно пазя странджанската народна песен. В нея изливам душата си. За мен тя е магия, омагьосала ме за цял живот. Магия, която ни дарява с мъдрост и наслада да общуваме с голямото народно богатство. Златка Ставрева ... |
|
|
Не можем да си представим Странджа без уникалните ѝ песни и певци. Една от тях е Калинка Згурова. Репертоарът на певицата включва стотици народни песни, научени от нейните близки и от възрастни хора от родния ѝ край, както и много авторски песни. ... |
|
|
Композиторът и педагогът Александър Текелиев е автор на музикално-сценични произведения, 2 оратории, вокално-симфонични творби, симфонии за струнен оркестър, камерно-инструментални произведения; вокални цикли и художествени песни; много хорови песни, включително детски и юношески песни; солови песни за деца; обработки за народен хор, музика към филми и др. ... |
|
|
Георги Германов е един от изтъкнатите български народни певци и събирачи на тракийски песни. Той e роден в семейството на преселници от Източна Тракия и Мала Азия. Повечето от песните, които пее, са странджански и тракийски. Но в репертоара му има и родопски, и македонски, и северняшки, както и градски, и авторски. Градските и авторските песни, които изпълнява са близки до народните. Има издадени 9 самостоятелни албума и участия в още 17 сборни, записани на аудиокасети и компактдискове. Автор е на книгите „Манде ле, чаша сребърна“, „Песен от душа блика“ и „Живот, музика и песен“. В тях той е събрал голяма част от ... |
|
|
Добруджанският народен певец Стоян Пейчев е роден в с. Житен, Добричка област. Завършил е история и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По народната песен се увлича още като гимназист. Оттогава са и първите му изяви на сцената. Като младеж участва в Добруджанския събор за народни певци и инструменталисти в гр. Тервел и го удостояват с грамота. Тук му правят няколко записа за Радио София. В последствие участва в самодейни състави, ансамбли и концерти. До сега е записал близо 70 народни песни от ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
Дискът представя малка част от богатото и разнообразно творчество на Андрей Врачански, неговите хора - само 17 от 52, като всяко едно от тях има своята история на създаване и е провокирано и вдъхновено от конкретно преживяване. "Моята годеница", заема особено място в творчеството на композитора и се превръща в емблематично. Еленините хора, са от любимите на автора и в диска може да чуете още пет от тях - "В детската градина", "Веселата тракийка", "Пелевунски моми", "Защо ме забрави", "Палавите внучки". Андрей Врачански (1915 - 1990 г.) е роден в с. Селановци, ... |
|
|
Музикална къща “Гега Ню” представя акордеониста ПЕТЪР РАЛЧЕВ - изявен виртуоз не само в областта на народната, но и на класическата музика. Още като ученик e отличен на Конкурса за млади музиканти в Чирпан, а малко по-късно получава специална награда на международния конкурс в Клингентал – Германия. Заедно с цигуларя Георги Янев основават оркестър “Орфей”. Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи фолк и джаз музиканти (Иво Папазов, Делчо Митев, Стоян Янкулов и др.). Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка, а Франсоа Билар и Дидие Русен го включват в книгата “История на ... |
|
|
Изтъкнати български музиканти създават група "Дива река". Те и гостите им са натрупали опит и известност в различни фолклорни формации (оркестъра за народна музика на БНР, ансамбъл "Тракия", ансамбъл "Пирин", "Ева квартет"). Тук обединяват талант и умения, за да ни представят популярни народни песни и инструментални пиеси по модерен и уникален начин и в същото време - с уважение и преклонение пред традициите. Цялата програма е съставена като музикална разходка из различните етнографски региони и представя невероятното разнообразие на ритми, мелодика и метрум, а изпълнителите ... |
