"Блеснали като мълнии пейзажи. Живи, запомнящи се образи, пропити с нежност и страхопочит. Тази книга идва да ни каже: границата между тъмно и светло, между горе и долу сме ние и трябва да внимаваме. Експресивни стихове, трагична поезия, която излъчва светлина." Бойко Ламбовски "Любовна изповед в жестоко време. Интимна лирика в свят на крещяща проза. Парадокс на оттласкването, на съпротивата. Отчаяна самозащита на Духа. С търсенията си авторът се обособява като един от малкото създатели на самостоен "чист" пейзаж в съвременната българска поезия." Цветанка Атанасова ... |
|
|
"Снежана Изворска... Едно често споменавано име на млада поетеса от нашите студентски събирания. Бях започнал да си мисля, че онези нейни талантливи изблици са останали там, в онова младо време. Особено, когато ни стана известно, че Снежана е отлетяла и свила семейно гнездо някъде далече, в слънчевата Галилея... И сега, след толкова десетилетия, пред мен е нейната, все тъй неподправено поетична, нова стихосбирка "Между нищото и сбогом". Бих оставил настрани възможността си за лична преценка и бих цитирал напосоки куп бисерни находки в тази книга: "Когато лястовиците напускаха гнездата, / видях как ... |
|
|
"Тъга с обувки подпетени" е третата лирическа сбирка на Людмила Грозданова. Още когато се появи първата ѝ книга "Спомен за тромпетиста", критиката посочи, че става дума за силен и ярък дебют, който откроява оригинални лирични пластове в многозвучния хор на съвременната българска поезия. Началните тласъци на поетическото вдъхновение на Людмила Грозданова идват от магнетичното влияние на Борис Христов , който между другото преди повече от три десетилетия бе поощрил младата тогава поетеса в първите ѝ опити. И очевидно е имал основание защото сега, когато разгръщаме страниците на третата &# ... |
|
|
"Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев , но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории - за смисъла на съществуването. Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде. ... |
|
|
Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |
|
|
Книгата представя основните типове поезия на Петко Славейков: любовна, интимна, гражданска, пейзажна и детска лирика. Те са и нововъведенията, които той извършва в българската поезия. Анализирани са произведенията с оглед тематичните кръгове и използваните мотиви; очертани са тенденциите и процесите. Обстойно е разгледана поемата “Изворът на Белоногата” като връх в епическото му творчество. ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
|
Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
"Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни "за да има" ( и да изговорят егото на съставителя... но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята...) Антологията разчупва модела на "поименно" представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез ... |
|
|
Стихотворения ... "Под словореда на нощта, след приказките за изкуство и какво ли още не, наметнал те е близкият грижовно. Небето плаче спокойно над тебе.""Когато отворих тази малка червена книжка за пръв път, беше като разходка в къща – но не каква да е, а къща с много стаи и много истории, и много минало. После си казах, че може би това не е най-точното сравнение, защото всъщност къщите на художниците са галериите. И така, докато четох, имах чувството, че се разхождам из галерията на неговия живот. По стените висяха картини от думи. Картини, защото истинският художник никога не спира да рисува и винаги го ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
