|
|
|
|
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
|
|
|
Авторски албум на композитора Валентин Пензов. ... |
|
|
С диригент Христо Недялков. ... През 1960 г. е основан Детският хор на Българското национално радио. Негов създател и диригент до днес е академик Христо Недялков. За 50 години хорът е направил 80 турнета, пял е в 32 държави, изнесъл е над 2000 концерта. Репертоарът на състава включва около 800 песни от български и чужди композитори. Те са записани и издадени в множество грамофонни плочи и дискове. Подготовката на малките певци е истинска школа по вокално майсторство. Затова не е случайно, че част от тях избират пеенето за своя професия, а останалите запазват за цял живот любовта към музиката. В юбилейното издание ... |
|
|
Песните записани върху диска са в "mp3" формат. ... |
|
|
През първата половина на ХХ в. в българската култура все повече се утвърждават талантливи и високо образовани композитори и музиканти. Сред тях особено ярко се откроява Петко СТАЙНОВ (1896 - 1977) - композитор, педагог и музикален общественик. Твори основно в областта на симфоничната и хорова музика. И в двата жанра композиторът приспособява европейската музикална традиция като изразни средства и форми към българското светоусещане. Така създава свой музикално-творчески стил, в който българската мелодика и ритмика прекрасно са съчетани с постиженията на европейската музика. заедно с това заема редица престижни и отговорни ... |
|
|
Църковната източноправославна музика, особено в последните години, заема все по-голямо място в репертоара на българските хорове. Тя трайно навлезе и в репертоара на едно от най-ярките явления в българското хорово изпълнителско изкуство - Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" с диригент - Теодора Павлович. От създаването си (1966) до днес хорът е еталон за върхови постижения в българската музикална култура. От 1976 г. до 1991 г. съставът носи името на големия композитор Любомир Пипков, а след това - на дългогодишния му ръководител Васил Арнаудов. През всичките тези години Софийският камерен хор "Васил Арнаудов" изгради ... |
|
|
Почти два века делят двамата автори, включени в това издание: Карл Филип ЩАМИЦ (1745 - 1801) и Кшищоф ПЕНДЕРЕЦКИ (1933). Представители на две отдалечени епохи, произведенията им отразяват не само историята и развитието на музиката, а и историята на виоловия концерт. При Щамиц концертът за виола е в своя ранен етап; инструментът е открит наскоро от тогавашните композитори и все още е интересен със своите изразни и технически възможности. А при Пендерецки виолата отдавна е заела своето място в композиторската практика. Съчетанието на тези двама творци е не само любопитно, но изисква и забележително изпълнителско майсторство. ... |
|
|
Преди 50 години (1962) ценителите на българската народна музика за първи път чуват името на оркестър „Хоро” от Русе. Това е и годината на основаването на състава. Негов родоначалник е Васил Първанов, който и до днес неуморно популяризира красотата на северняшката музика. Макар че е завършил класическа музика в Музикалната академия в София със специалност кларинет, музикантът посвещава целия си творчески живот на народната музика. ... |
