Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Известни изпълнители на народна музика в творчеството на композитора Атанас Илиев ... Ето, че и аз станах на 65 години. Не са малко. Обръщам се назад и правя някаква равносметка - какво съм постигнал, какво е минало до сега. А на тези години човек започва да се замисля и какво ще остане след него. Е, има с какво да се похваля. И като композитор и като диригент. Започнах като такъв в АНПТ при ОУ на МВР - Варна, след това в професионалния АНПТ "Варна". Като музикантен редактор на РТВЦ - Варна създадох фолклорното предаване "Въртяжка", което по-късно пренесох в Телевизионния канал 8. Всички, които обичат ... |
|
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
|
Десислава Щерева - пиано (4-6,9) Рада Чомакова - пиано (1-3,7,8) Записите на този компактдиск са направени в знак на почит към Панчо Владигеров (1899 - 1978) и по повод стогодишнината от неговото рождение. включени са няколко от най- популярните клавирни творби на големия композитор, класик на българската композиторска школа. Идеята е да бъде представен в развитие, посредством няколко етапни за творческото му изграждане композиции като рапсодията "Вардар" - в клавирна транскрипция, Соната кончертанте оп. 28, едни измежду най-оригиналните му произведения: "Импровизация" и "Токата", както и трите пиеси: Прелюд, Есенна ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Калинка Згурова отново радва почитателите си и ценителите на странджанската народна музика с нов двоен албум. В него тя е събрала част от оригиналния си репертоар, записан в период от три десетилетия. Програмата продължава колекцията със звукозаписи на певицата, представени досега в четири издания на Gega New: Глас от Странджа, Народни песни от Странджа, Моята любима Странджа, Огън от жаравата. Наследила дарбата да пее от семейството си, Калинка Згурова дава живот на многобройни автентични бисери, които е научила от най-близките си роднини и възрастни хора от странджанските села. Богатият репертоар от родния ѝ край ... |
|
|
Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
|
|
Това е първият музикален албум на женски народен хор "Цветница". В него са включени изпълнения на хора акапела, със съпровод на оркестър или орган, камерни изпълнения, както и изпълнения на солистките на хора - Иванка Илиева, Кичка Христова, Теодора Керанова и Христина Кателиева. Записани са творби на известни автори работещи в жанра на обработения песенен фолклор. Също и образци на българското църковно песнопение. За първи път в историята на обработения фолклор са създадени и се публикуват песни за народен хор и орган обработени от Атанас Илиев и те заемат особено място в албума. В известен смисъл този диск е ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Компактдискът обединява в едно, благодарение на вдъхновената и искрена интерпретация на великолепния български пианист Боян Воденичаров, четири български композитори, представящи поколението от 80-те и 90-те години на ХХ век. Обединява ги естетическият им вкус, отношението към реалността, както и маниера на композиране, свързан с техники и композиционно мислене от края на века. С изключение на Георги Арнаудов, всички живеят и творят в чужбина, но разнопосочните им интереси и пътища се пресичат винаги в една точка, наречена България, където творчеството им е познато и уважавано. Впечатления от Испания - “Нощни пеперуди” на ... |
|
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
