Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
|
|
|
Христина Лютова, Вергиния Овчарова,Мариана Павлова След успеха на първата програма на Каба трио “Родопея” (GD 183), Музикална къща Gega New издаде и втори албум. Отново звучат родопски песни от репертоара на трите певици, но този път преработени не само за трио а’капела, а и със съпровод на инструментална група. Особено интересни са песните от Стефан Драгостинов, в които удивителните вокални възможности на триото са показани в целия им диапазон. Красивите алти на триото се доближават по тембър до родопската каба гайда. Затова и толкова завладяващо звучат и тези песни, които са записани автентично (едногласно) в унисон с ... |
|
|
Петият самостоятелен фолклорен албум на Нелина "За верни приятели" предизвиква съвсем основателен и очакван интерес сред почитателите на българската народна музика. Музикалният проект представя 13 композиции. Три от тях са авторски, а 10 са народни песни от различни фолклорни области. За богатото звучене на песните в албума допринасят и живите инструменти, а за аранжиментите са се погрижили Митко Петров, Димитър Милев, Светослав Лобошки и Йордан Кабаиванов. Интересът на феновете към мелодии на Нелина е обясним, след успеха на самостоятелните ѝ фолклорни проекти "На сърце ми лежи" и " ... |
|
|
|
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Трио “Българка – Пенев си е поставило амбициозната задача да представи песенното многообразие на България. Снежана Борисова, Мая Денчева и Стоянка Бонева заедно с композитора Димитър Пенев блестящо ни превеждат през Шоплука, Тракия, Пиринска Македония, Северна България, Странджа и Родопите. Песните са ту шеговити и игриви, ту протяжни и лирични. Трите певици са от различни фолклорни области: Снежана Борисова е от Шопско, Мая Денчева е от Северна България, а Стоянка Бонева е от Пиринска Македония. И точно в обединяването на трите различни изпълнителски стила, във включването и на други интересни фолклорни региони е ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
