Северна България е с много интересна народна музика, съчетала влиянието на съседните фолклорни области, местната култура и елементи от традициите на преселниците през различните периоди от историята на района. Всички тези специфични черти са илюстрирани брилянтно от акордеониста ЯНКО ЖЕЛЯЗКОВ. Роден и израснал в крайдунавския край, изпълнителят е наследил таланта и интереса към фолклора от своя баща и чичо си, които са били много известни акордеонисти в района. И вече над 40 години той е солист-оркестрант в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци - Плевен. Заедно с професионалната си работа в ансамбъла, Янко ... |
|
|
Акордеонистът представя свои авторски бавни мелодии, хора и ръченици, записани с оркестър и вокалния квартет „Ева”. Свързваме името му и с оркестър „Тракия” – състав, основан от него и кларинетиста Иво Папазов-Ибряма през 1975 г. С „Тракия” Нешко Нешев е обиколил света; свирил е на големи сцени в Азия, Америка, Австралия, Европа. Негови изпълнения са отличавани с престижни награди, между които са Първа награда в конкурс за акордеонисти във Финландия (1985 и грамота от Института за световна музика (САЩ, 1999), а композицията му „Беломорска сюита” печели Първа награда на радиоконкурс в Братислава през 1984 г. ... |
|
|
|
|
|
Музикална къща “Гега Ню” представя акордеониста ПЕТЪР РАЛЧЕВ - изявен виртуоз не само в областта на народната, но и на класическата музика. Още като ученик e отличен на Конкурса за млади музиканти в Чирпан, а малко по-късно получава специална награда на международния конкурс в Клингентал – Германия. Заедно с цигуларя Георги Янев основават оркестър “Орфей”. Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи фолк и джаз музиканти (Иво Папазов, Делчо Митев, Стоян Янкулов и др.). Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка, а Франсоа Билар и Дидие Русен го включват в книгата “История на ... |
|
|
Пианистът Иво Върбанов отново записа за Гега Ню интересна програма с творби на Брамс. В предишните издания, той представи Мусоргски (GD 117), Илдебрандо Пицети с виолончелистката Сеели Тойвио (GD 275), а с квартет „Воланд” – музика от ХХ век (GD 310). ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
“…Иво КАЛЧЕВ интерпретира музиката с любов и уважение, превъзходната техника му помага да преобрази своите идеи и чувства в наситени със смисъл звуци…” - тази критика, публикувана в английското списание “Пиано” накратко характеризира изпълнителското майсторство на пианиста. Роден в България, Иво Калчев завършва Държавната музикална академия в София. Продължава образованието си в Университета в Йейл (САЩ)., а титлата Доктор на музикалните изкуства получава от Университета Рутгерс (САЩ). В момента е доцент по пиано в Американския католически университет във Вашингтон. Освен това участва активно в журита, изнася лекции и ... |
|
|
Един млад и даровит пианист - Иво Калчев изпълнява клавирни композиции на американския композитор Чарлз Грифис /1884-1920 г./, воден от идеята да представи един непознат и много интересен творец. Живял само 36 години Грифис, ученик на известния немски композитор Хумпердинк, е създател на повече от 100 произведения за сцена, за оркестър, камерно-инструментални и клавирни опуси. За компактдиска Иво Калчев е подбрал “Римски скици” - четири поетични музикални картини, наситени със звукова красота, пресъздаващи с импресионистична палитра състояния, настроения, природа. Пианистът ги изпълнява с ефирност, изисканост и запомнящо ... |
|
|
Иво Върбанов /1972 г./ от деветгодишна възраст живее, учи и свири предимно в чужбина - в Милано и Лондон - Кралската музикална академия, където специализира със стипендия на фондация “Ротари” /САЩ/. Концертира в много европейски страни. За своя български компактдиск е избрал шедьовъра на Мусоргски “Картини от една изложба”. Произведението не само поставя разнообразни технически и интерпретационни трудности пред пианиста, но изисква вярност към самобитния стил на великия руски творец, вникване в специфичната образност на творбата, умение да изгражда монументален цикъл в който точно трябва да бъдат изведени опорните точки ... |
|
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
