Легенда от Кюстендилско разказва: Една бедна жена имала непослушни и вечно гладни деца. Омръзнало и да работи за парчето хляб, което никога не достигало на децата и, омръзнало и да оправя белите след тях и ги прокълнала, а самата тя се превърнала в птица уелькя /ухловица, улулица/. Но моментният гняв стихнал и тя досега търси децата си.
Тази легенда е вдъхновила Теодосий Спасов да създаде силно въздействащата си пиеса “Уелькя”. Митичното, необозримото, невъзможното, неочакваното се превръща в звукова реалност. И като че ли точно това отличава Теодосий Спасов. Дори в подчертано фолклорни пиеси неговите неочаквани закачки и музикални ходове изненадват и смайват с богатото си въображение и невероятното “прескачане” от жанр в жанр. Доставя му удоволствие буквално да жонглира с тях. Доставя му удоволствие да “играе” със своя кавал. И въвлича всички в тази игра – и музикантите, и нас, слушателите!