В границите на голяма София е Бистрица - едно уникално селище, със стара и запазена селска традиционна култура. И досега, независимо от близостта на столицата и нейното влияние, двете култури - традиционната селска и съвременната градска битуват, без да си противоречат. Фолклорът на Бистрица е част от фолклора на Средна Западна България, характерен преди всичко с двугласното музициране, с инцидентни тригласни звукосъчетания. Това многогласие е твърде различно от европейското. То е по-първично и най-често съседни тонове звучат едновременно в учудваща хармония. Тази невероятна звучност преобръща представите за класическото ... |
|
|
Николай Кауфман е не само измежду най-авторитетните, с огромен научен принос български музикални учени - фолклорист, посветил живота си на съхранение, подреждане, откриване и популяризиране на огромното ни национално богатство, но също и композитор създал стотици песни - хорови, солови, обработки на народни песни, както и на камерно-инструментални творби. Настоящият компактдиск представя многостранното дарование на Николай Кауфман с една разнообразна програма от произведения. Наред с клавирните Танци от “Антология на българските ритми” и Вариации за пиано “Дилмано, дилберо” - изпълнение на проф. Ружка Чаракчиева, могат да ... |
|
|
Първият по рода си компактдиск издаден в България и представящ песни на българските евреи на трите практикувани тук езика - идиш /ащкенази, немски евреи/, ладино /испански евреи/ и на иврит. Прочутият български композитор и учен - фолклорист, изследовател и теоретик на фолклора по нашите земи Николай Кауфман е издирил, записал и аранжирал песните, които са лирични, битови и сакрални. Сред изпълнителите са групата “Гласове на ВИТИЗ”, известните български хорове “Васил Арнаудов” и “Христина Морфова”, фолклорен състав от Ансамбъла за тракийски песни и танци - гр. Ямбол, “Алтернация” от Плевен и др. Компактдискът има не само ... |
|
|
Мъжкият вокален квартет "Светоглас" е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика - фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области. Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света. Албумът "Песента на славея" е ... |
|
|
Прочутият хор “Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова отново отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и Лазаруване. В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала. Коледа се празнува в деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая Коледуване е в древните езически представи за ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Събрани са коледни песни от цял свят, някои от които са се превърнали в интернационални химни на празника като например “Звънете камбанки”. Повечето са народни песни - немски, английски и френски, плод на анонимното народно изкуство, пренесени и съхранени през вековете. Техните простички мелодии, наситени с чувство на радост, възторг от празника, докосват сърцето на всеки човек, изконно свързан с християнството. Наред с фолклорните в компактдиска са включени и авторски песни, тематично свързани с Коледа и Новия завет. Изпълненията са на Коледната формация Джин Холоуей, Детския хор на катедралата Сейнт Джеймс, Оркестъра на ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
