|
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур ... |
|
Българската инструментална фолклорна традиция включва много и разнообразни инструменти. Разпространението им е различно в различните фолклорни области, особено днес, когато част от тях са заменени с т. нар. “модерни” инструменти. Наред със старинните, те също вече са част от българския музикален фолклор. Именно това разнообразие провокира “ГЕГА НЮ” да започне издаването на поредица от програми “МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ”, която да представи всеки един от тези инструменти. Първата програма е посветена на тамбурата, представена от най-големия майстор на този инструмент – Румен Сираков. А сега пред вас е следващото ... |
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
Оркестърът от виртуози на Българското национално радио е създаден през 1952 г. Първият състав е сформиран около "Угърчинската група" с ръководител Цвятко Благоев - легендарен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти: Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и много други техни по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов…Със състава пеят и записват всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Калинка Згурова, Надежда Хвойнева… Много от младите и вече известни изпълнители са ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
Христина Лютова, Вергиния Овчарова,Мариана Павлова След успеха на първата програма на Каба трио “Родопея” (GD 183), Музикална къща Gega New издаде и втори албум. Отново звучат родопски песни от репертоара на трите певици, но този път преработени не само за трио а’капела, а и със съпровод на инструментална група. Особено интересни са песните от Стефан Драгостинов, в които удивителните вокални възможности на триото са показани в целия им диапазон. Красивите алти на триото се доближават по тембър до родопската каба гайда. Затова и толкова завладяващо звучат и тези песни, които са записани автентично (едногласно) в унисон с ... |
|
|
|
|
|
Легенда от Кюстендилско разказва: Една бедна жена имала непослушни и вечно гладни деца. Омръзнало и да работи за парчето хляб, което никога не достигало на децата и, омръзнало и да оправя белите след тях и ги прокълнала, а самата тя се превърнала в птица уелькя /ухловица, улулица/. Но моментният гняв стихнал и тя досега търси децата си. Тази легенда е вдъхновила Теодосий Спасов да създаде силно въздействащата си пиеса “Уелькя”. Митичното, необозримото, невъзможното, неочакваното се превръща в звукова реалност. И като че ли точно това отличава Теодосий Спасов. Дори в подчертано фолклорни пиеси неговите неочаквани закачки и ... |