След представянето на тамбурата, зурната и гайдата (GD 278, GD 276, GD 106), поредицата продължава с хора и ръченици за духов оркестър. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник!
Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или китки от български народни песни. Много от тогавашните български композитори създават творби за духов оркестър на фолклорна основа. Но най-големият майстор си остава Дико Илиев. След участието си в Балканската и Първата световна война, той започва да пише хора, като всички те и досега са любими на поколения българи. През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който той свири баритоновата партия и започва един от най-интензивните периоди в неговата творческа дейност. Дико Илиев има щастливата съдба да стане неделима част от българския музикален фолклор от градски тип.След него млади и добре подготвени музиканти продължават делото му. Така духовите оркестри се „снародняват” и днес те са вече част от българското музикално-фолклорно наследство.