|
 |
Музикалните Инструменти в БългарияДухов оркестър
* Доставката се извъшва с куриер на адрес или с
Български пощи, за повече информация щракнете тук. * Можете да платите компилацията в брой при получаване.
|
Съдържание на компилацията:
| mp3 мостра | аудио мостра | видео мостра | |
| Дико Илиев - Дунавско хоро | - | - | - |
| Дико Илиев - Добруджанско хоро | - | - | - |
| Дико Илиев - Веселото Санче | - | - | - |
| Андрей Врачански - Весело сърце | - | - | - |
| Йоло Йолов - Самоковско хоро | - | - | - |
| Никола Цонев - Право хоро | - | - | - |
| Христофор Раданов - Грънчарско хоро | - | - | - |
| Георги Маджаров - Звезден полет | - | - | - |
| Христофор Раданов - Крушовенско хоро | - | - | - |
| Христофор Раданов - Право мизийско хоро | - | - | - |
| Александър Райчев - Бутовско хоро | - | - | - |
| Андрей Врачански - Врачанско хоро | - | - | - |
| Георги Маджаров - Михайловградско хоро | - | - | - |
| Христофор Раданов - Горнооряховско хоро | - | - | - |
| Христофор Раданов - Търновско хоро | - | - | - |
Описание
След представянето на тамбурата, зурната и гайдата (GD 278, GD 276, GD 106), поредицата продължава с хора и ръченици за духов оркестър. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник!
Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или китки от български народни песни. Много от тогавашните български композитори създават творби за духов оркестър на фолклорна основа. Но най-големият майстор си остава Дико Илиев. След участието си в Балканската и Първата световна война, той започва да пише хора, като всички те и досега са любими на поколения българи. През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който той свири баритоновата партия и започва един от най-интензивните периоди в неговата творческа дейност. Дико Илиев има щастливата съдба да стане неделима част от българския музикален фолклор от градски тип.След него млади и добре подготвени музиканти продължават делото му. Така духовите оркестри се „снародняват” и днес те са вече част от българското музикално-фолклорно наследство.
Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или китки от български народни песни. Много от тогавашните български композитори създават творби за духов оркестър на фолклорна основа. Но най-големият майстор си остава Дико Илиев. След участието си в Балканската и Първата световна война, той започва да пише хора, като всички те и досега са любими на поколения българи. През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който той свири баритоновата партия и започва един от най-интензивните периоди в неговата творческа дейност. Дико Илиев има щастливата съдба да стане неделима част от българския музикален фолклор от градски тип.След него млади и добре подготвени музиканти продължават делото му. Така духовите оркестри се „снародняват” и днес те са вече част от българското музикално-фолклорно наследство.
Рейтинг:
Рейтинг: 7.44 / 18 гласа 
| За
да оцените компилацията "Музикалните Инструменти в България", изберете цифрата отговаряща на
Вашата оценка по десетобалната система: |
|
Важна информация! Мненията, които най-добре описват компилацията, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон. |
Калин
Българското творчество трябва да се тачи и помни .
Калин
Българското творчество трябва да се тачи и помни .
